ИВАН СУХИ, "Фейсбук"
Преди половин година бях на седемдневна екскурзия в Италия. Носех си тетрадка, в която записвах впечатленията, пишех стихове и пр. Случи се нещо неочаквано - като преминавах по един от известните мостове на Венеция, изви се вятър и отнесе тетрадката ми - проследих пътя й, тя падна върху една гондола и тя я отнесе по Канале Гранде...
Бях забравил за случая - но днес като отбих от магистралата към Карнобат, ми се случи нещо още по-изненадващо... Преминавах покрай сметището, което се намира над града, когато се изви внезапно торнадо, истински Содом и Гомор, и засмука боклуци и ги завъртя покрай колата ми, няколко хартии се лепнаха на предното стъкло. Спрях да почистя стъклото - но каква бе изненада ми, когато открих, че това е същата тетрадка, която изгубих в Италия. Въпреки че съм войнстващ атеист, коленичих и запях слава тебе, господи, и благоволение между человеците... Не помня, колко време продължи песнопението ми, когато една отрудена десница легна на рамото ми... Пазачът на сметището, представи се като бай Димо, ме помоли да тръгвам, щото колата ми задръствала пътя... Споделих съкровено за какво иде реч и той мъдро ме погледна със зачервените си очи: "Благодари се на фирма "Феникс ООД", която донася неизвестно откъде боклуците...." Така че хвала на "Феникс ООД", регистрирана на Катилските острови!!! (изпратете това писание до 666 девственици и много скоро ще спечелите от държавната лотария). Амин, тоест аман.
ИВАН СУХИВАНОВ е поет и журналист, роден в Бургас през 1961 г. Работил е като преподавател по фолклор и антропология в Бургаския свободен университет. Един от тримата редактори на списание „Море“ след 2009 г. заедно с Росен Друмев и Георги Ингилизов. Член е на Сдружение на българските писатели. През 2018 г. защитава дисертация на тема „Лозунгите“ на Мария Судаева (философски и литературен контекст)“ в Шуменския университет. Носител е на множество литературни награди.
