Иван Сухиванов за стихосбирката си „Нямо кино” спечели голямата награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев". Журито трябваше да селектира 108 книги. Сухиванов беше отличен и със специална пластика "Перо". 

Васил Славов за книгата "Звяр", Иван К. Иванов с "Предизвестена вест" и Пламен Панчев със "Среднощен реверанс" бяха наградени с грамоти.

 

ИВАН СУХИВАНОВ (Иван Георгиев Иванов) е от известните  поети не само в Бургас, но и в страната. Роден е 6 септември 1961 г. в Бургас. Завършил е българска филология, работил е като преподавател в БСУ по антропология и фолклор. Публикувал е стихове, разкази и критика в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, сп. “Съвременник” и др. Автор е на книгите: “Лакуни” (поезия, 2000), “Къси истории” (разкази 2005), “Връщане в меланхолията” (поезия, 2007), “Ходове на въображението” (литературна критика, 2009), “Ексил” (поезия, 2010), “Бягства” (разкази, 2011), “Томи. Нощна смяна” (поезия, 2012) и “Нямо кино” (поезия, 2015). Книгата “Лакуни” е носител на наградата “Пегас” (1997 г.) и литературната награда за поезия “Никулден” (2000 г.). “Къси истории” е сред номинираните за годишните награди на Сдружение на български писатели (2005 г.); “Ходове на въображението”, “Ексил” и “Томи. Нощна смяна” са носители съответно на наградите “Петко Росен” и “Христо Фотев” на Годишните литературни награди на Община Бургас за 2009, 2010 и 2013 г., а сборникът разкази “Бягства” е удостоен с “Пегас” за 2012 г.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...