"В България ние имаме своето министерство на Народното просвещение и пропаганда по Гьобелсов модел, който завоалира и скрива недостатъците на управлението и го прави с парите от джоба на българския данъкоплатец. Това са медиите на Делян Пеевски. Еквивалент на Йозеф Гьобелс за мен е Делян Пеевски”, заяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов през БТВ.

"Когато се разобличават недостатъците на властта, цялата машина с лъжи, клевети и пропаганда се стоварва върху този, който го прави. Това се прави, за да мога аз да замълча", допълни той.

По думите на Панов той никога не се е страхувал за живота си, но не знае докъде могат да стигнат в демонизирането на неговия образ. "Страх ме е от бездушието на обществото, което очевидно е свикнало да вижда този странен пърформанс с одраните главички и да не реагира", каза шефът на ВКС. "Очевидно това целеше темата да се измести в друга посока. Не съм се почувствал уплашен, но това, което се случи, беше много грозно, подход тип мафия. Това показва, че не в държавата има мафия, а мафията си има държава”, каза още Панов.

По повод скандала „ЦУМ-гейт” Панов каза, че не е имало никаква институционална реакция. "Ние се задоволихме само със самооценката на главния прокурор какво е направил. Той не каза абсолютно нищо, освен че срещата не е била по време на избори. Имаше ли журналисти, които поне тази изпусната реплика да проверят – не, нямаше. Ето защо когато някой говори и разобличава, той е обект и мишена именно на тези медии – медиите на Пеевски”, допълни още Панов

ЛОЗАН ПАНОВ е роден на 28 март 1971 г. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1995 г. Специализира европейско административно право и управление на съдебната система в Австрия и Германия. През 1995 и 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. В периода 1996-1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор” на Министерството на финансите. От 1998 до 1999 г. е младши съдия в Софийския градски съд, а от 1999 г. до 2003 г. е съдия в Наказателната колегия на Софийския районен съд. В периода 2003-2004 г. е съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена-център и в Областния съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Софийския градски съд, а в периода 2007-2012 г. е председател на Административния съд – София-град. От 2012 до 2015 г. е съдия във Върховния административен съд. От 10.02.2015 г. е председател на Върховния касационен съд, избран на 29.01.2015 г. от Висшия съдебен съвет и назначен с Указ No 10/2015 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 10/6 февруари 2015 г.).

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 184 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията