"В България ние имаме своето министерство на Народното просвещение и пропаганда по Гьобелсов модел, който завоалира и скрива недостатъците на управлението и го прави с парите от джоба на българския данъкоплатец. Това са медиите на Делян Пеевски. Еквивалент на Йозеф Гьобелс за мен е Делян Пеевски”, заяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов през БТВ.

"Когато се разобличават недостатъците на властта, цялата машина с лъжи, клевети и пропаганда се стоварва върху този, който го прави. Това се прави, за да мога аз да замълча", допълни той.

По думите на Панов той никога не се е страхувал за живота си, но не знае докъде могат да стигнат в демонизирането на неговия образ. "Страх ме е от бездушието на обществото, което очевидно е свикнало да вижда този странен пърформанс с одраните главички и да не реагира", каза шефът на ВКС. "Очевидно това целеше темата да се измести в друга посока. Не съм се почувствал уплашен, но това, което се случи, беше много грозно, подход тип мафия. Това показва, че не в държавата има мафия, а мафията си има държава”, каза още Панов.

По повод скандала „ЦУМ-гейт” Панов каза, че не е имало никаква институционална реакция. "Ние се задоволихме само със самооценката на главния прокурор какво е направил. Той не каза абсолютно нищо, освен че срещата не е била по време на избори. Имаше ли журналисти, които поне тази изпусната реплика да проверят – не, нямаше. Ето защо когато някой говори и разобличава, той е обект и мишена именно на тези медии – медиите на Пеевски”, допълни още Панов

ЛОЗАН ПАНОВ е роден на 28 март 1971 г. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1995 г. Специализира европейско административно право и управление на съдебната система в Австрия и Германия. През 1995 и 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. В периода 1996-1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор” на Министерството на финансите. От 1998 до 1999 г. е младши съдия в Софийския градски съд, а от 1999 г. до 2003 г. е съдия в Наказателната колегия на Софийския районен съд. В периода 2003-2004 г. е съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена-център и в Областния съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Софийския градски съд, а в периода 2007-2012 г. е председател на Административния съд – София-град. От 2012 до 2015 г. е съдия във Върховния административен съд. От 10.02.2015 г. е председател на Върховния касационен съд, избран на 29.01.2015 г. от Висшия съдебен съвет и назначен с Указ No 10/2015 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 10/6 февруари 2015 г.).

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...