"В България ние имаме своето министерство на Народното просвещение и пропаганда по Гьобелсов модел, който завоалира и скрива недостатъците на управлението и го прави с парите от джоба на българския данъкоплатец. Това са медиите на Делян Пеевски. Еквивалент на Йозеф Гьобелс за мен е Делян Пеевски”, заяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов през БТВ.

"Когато се разобличават недостатъците на властта, цялата машина с лъжи, клевети и пропаганда се стоварва върху този, който го прави. Това се прави, за да мога аз да замълча", допълни той.

По думите на Панов той никога не се е страхувал за живота си, но не знае докъде могат да стигнат в демонизирането на неговия образ. "Страх ме е от бездушието на обществото, което очевидно е свикнало да вижда този странен пърформанс с одраните главички и да не реагира", каза шефът на ВКС. "Очевидно това целеше темата да се измести в друга посока. Не съм се почувствал уплашен, но това, което се случи, беше много грозно, подход тип мафия. Това показва, че не в държавата има мафия, а мафията си има държава”, каза още Панов.

По повод скандала „ЦУМ-гейт” Панов каза, че не е имало никаква институционална реакция. "Ние се задоволихме само със самооценката на главния прокурор какво е направил. Той не каза абсолютно нищо, освен че срещата не е била по време на избори. Имаше ли журналисти, които поне тази изпусната реплика да проверят – не, нямаше. Ето защо когато някой говори и разобличава, той е обект и мишена именно на тези медии – медиите на Пеевски”, допълни още Панов

ЛОЗАН ПАНОВ е роден на 28 март 1971 г. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1995 г. Специализира европейско административно право и управление на съдебната система в Австрия и Германия. През 1995 и 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. В периода 1996-1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор” на Министерството на финансите. От 1998 до 1999 г. е младши съдия в Софийския градски съд, а от 1999 г. до 2003 г. е съдия в Наказателната колегия на Софийския районен съд. В периода 2003-2004 г. е съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена-център и в Областния съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Софийския градски съд, а в периода 2007-2012 г. е председател на Административния съд – София-град. От 2012 до 2015 г. е съдия във Върховния административен съд. От 10.02.2015 г. е председател на Върховния касационен съд, избран на 29.01.2015 г. от Висшия съдебен съвет и назначен с Указ No 10/2015 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 10/6 февруари 2015 г.).

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.