"В България ние имаме своето министерство на Народното просвещение и пропаганда по Гьобелсов модел, който завоалира и скрива недостатъците на управлението и го прави с парите от джоба на българския данъкоплатец. Това са медиите на Делян Пеевски. Еквивалент на Йозеф Гьобелс за мен е Делян Пеевски”, заяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов през БТВ.

"Когато се разобличават недостатъците на властта, цялата машина с лъжи, клевети и пропаганда се стоварва върху този, който го прави. Това се прави, за да мога аз да замълча", допълни той.

По думите на Панов той никога не се е страхувал за живота си, но не знае докъде могат да стигнат в демонизирането на неговия образ. "Страх ме е от бездушието на обществото, което очевидно е свикнало да вижда този странен пърформанс с одраните главички и да не реагира", каза шефът на ВКС. "Очевидно това целеше темата да се измести в друга посока. Не съм се почувствал уплашен, но това, което се случи, беше много грозно, подход тип мафия. Това показва, че не в държавата има мафия, а мафията си има държава”, каза още Панов.

По повод скандала „ЦУМ-гейт” Панов каза, че не е имало никаква институционална реакция. "Ние се задоволихме само със самооценката на главния прокурор какво е направил. Той не каза абсолютно нищо, освен че срещата не е била по време на избори. Имаше ли журналисти, които поне тази изпусната реплика да проверят – не, нямаше. Ето защо когато някой говори и разобличава, той е обект и мишена именно на тези медии – медиите на Пеевски”, допълни още Панов

ЛОЗАН ПАНОВ е роден на 28 март 1971 г. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1995 г. Специализира европейско административно право и управление на съдебната система в Австрия и Германия. През 1995 и 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. В периода 1996-1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор” на Министерството на финансите. От 1998 до 1999 г. е младши съдия в Софийския градски съд, а от 1999 г. до 2003 г. е съдия в Наказателната колегия на Софийския районен съд. В периода 2003-2004 г. е съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена-център и в Областния съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Софийския градски съд, а в периода 2007-2012 г. е председател на Административния съд – София-град. От 2012 до 2015 г. е съдия във Върховния административен съд. От 10.02.2015 г. е председател на Върховния касационен съд, избран на 29.01.2015 г. от Висшия съдебен съвет и назначен с Указ No 10/2015 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 10/6 февруари 2015 г.).

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков