ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ от DW

Г-жо Попова, с какво успяхте да предизвикате нападателните реакции на медии на депутата Делян Пеевски? Достигнахте ли в разследванията си за собствеността на дружествата, чрез които той направи дарения на различни болници, до някакви позорящи го факти?

- Поводът да изригнат медиите на Пеевски беше моя публикация в сайта „За истината“, която само идентифицира, че има проблем с даренията на депутата от ДПС. Както знаем, заглавието на един журналистически материал ориентира хората в морето от информация и привлича внимание, често много по-голямо, отколкото името на автора. В случая бях извела като заглавие най-важния въпрос на текста, а именно: „Кой дарява от името на Пеевски“. И той постигна ефект далеч над очакваното. Още преди реакцията на въпросните издания бях решила да продължа разследването си, защото разбрах, че съм попаднала на вярна следа. А тя води до едно от публичните дружества на депутата - „Интръст“ ЕАД, управлявано от 79-годишен бивш агент на ДС, който е управител и на „Телеграф медиа“ ЕООД. А фактът, че дарения, направени от акционерно дружество, се представят като лични дарения на Пеевски, сам по себе си е позорящо обстоятелство, най-малкото защото заблуждава общественото мнение, да не кажа по-тежка дума. А дали чрез тези дарения са изпирани пари или са нарушени други закони, може да бъде доказано единствено с проверка на компетентните органи, за което настоявам и в двете публикации по темата. Но и така се вижда, че нарушаване на закона има, ако Делян Пеевски се разпорежда с финансовия ресурс на търговското дружество, въпреки че като народен представител има право единствено да притежава дяловия му капитал и да получава дивиденти.

Възможно ли е искания за достъп до обществена информация към болниците, получили даренията, да пречат на лекарите в тях да си вършат работата, както пишат въпросните издания? Те твърдят, че имат сигнали от самите лекари.

- От продължението на разследването ми, публикувано в сайта „За истината“ на 30 април, става ясно, че писмени запитвания за даренията на Пеевски са направени единствено до директорите на две болници в страната - Александровска в София и МБАЛ в Пазарджик, и то с един-единствен въпрос: коя е фирмата-дарител? А отговор досега получих единствено от Университетската болница в столицата, която отказа информация под претекст, че е конфиденциална и не попада в обсега на ЗДОИ. Така че всеки може да си направи изводите за лавината от писма, залели болниците в страната, както се твърди в редакционните публикации на въпросните издания.

Как гледате на разбирането, че в ситуация на бедствие всеки благотворителен жест е ценен сам по себе си и не бива да бъде поставян под съмнение и обезкуражаван?

- Не може да се поставя под съмнение благотворителността, предизвикана от милосърдие, емпатия и други подобни чувства - това е ясно. А Бог не си води отчетност за това кой колко е дарил - пред него всеки жест, и малък и по-голям, има еднаква стойност. Но депутатът от ДПС беше издигнат от някои медии на пиедестал, струва ми се. Дори го нарекоха „благодетел на нацията“. Това предизвика обратен ефект в обществото и в социалните мрежи и хората съвсем естествено започнаха да се питат откъде са парите на Пеевски, особено в контекста на фалита на „Лафка“ и на информация от медиите, че негови фирми са задлъжнели със стотици милиони левове.

Вие сте журналист с дългогодишна практика, преминала основно в БНР. Как понесохте квалификациите по Ваш адрес от типа на „журналист на повикване“, „пионка, маскирана под паравана на журналистиката“, „платено перо на олигархията“… Чувствате ли се засегната - или вече имате изградена защита срещу враждебната реч?

- Мисля, че никой няма изграден имунитет срещу враждебната реч. Когато нападате един човек в гръб, това означава, че се страхувате от него и нямате доблест да влезете в открит спор с него по принципни въпроси, каквито са тези, свързани с даренията на Пеевски.

Чувствате ли се като опълченец на страната на изданията на Иво Прокопиев във войната им с изданията на Пеевски? Има ли въобще такава война или това е фалшива конструкция, която крие действителните противоречия в нашата медийна среда?

- Чувствам се като опълченец на страната на истината и нека това не прозвучи плакатно и самохвално, защото в битки премина цялата ми професионална кариера. А човек не може да ги води постоянно, без да има кауза. В името на какво иначе - на ниските заплата и хонорари, които получавах като кореспондент на „Хоризонт“? Или на висенето по съдебни зали години наред заради съдебните процеси, през които преминах? С господин Прокопиев не съм се срещала никога, не знам дали той е чувал за мен. В „Дневник“ имам малък брой публикации, но не съм кореспондент на вестника - канена съм като автор.

За съжаление не мога да отговоря на въпроса има ли реална война между изданията на Пеевски и Прокопиев или става дума за фалшива конструкция, зад която се крият истинските противоречия в нашата медийна среда. Но за нейното качество говори мястото на България в класацията на „Репортери без граница“ за свободата на словото. Причините за отровената медийна среда у нас, за фалшивите новини и за все по-острия дефицит на разследващи журналисти и репортери, които не се страхуват да задават точните въпроси към властта, са свързани не само със собствеността на медиите, но и с други проблеми като автоцензурата и допустимия праг на компромиси, който трябва да има всеки колега. И с още много други неща, които са тема на отделен разговор.

Ще ни припомните ли предишни случаи от Вашата кариера, когато е имало подобни атаки срещу Вас?

- Обект на подобно публично обругаване станах в началото на 1990-те, когато вестник „Синя поща“ - седмично общинско издание на СДС, намираше половин година поводи във всеки свой брой да излиза срещу мен с жалки пасквили и с квалификации, които ми е обидно да изброявам. По-късно разбрах, че един от авторите им е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. А поводът за атаката беше мое разследване в радио "Стара Загора", което показа с един прост пример върху колко гнили основи започнахме да градим демокрацията у нас.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.