Церемонията по откриването на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, предизвика противоречиви оценки. Шоуто върху "вавилоноската" кула за 3 млн. лв., препречила централния булевард в града, бе сравнено със социалистическите рецитали, както и с шоуто по посрещането на Нова година в Сидни. Според мнозина то е голям успех в световен мащаб, според други е било лошо изпълнено и единствено светлинните ефекти са били на ниво. 

Ето някои от мненията, споделени във "Фейсбук": 

Жанина Драгостинова:

Пловдив събуди у мен пионерчето, което ходеше на драмсъстав в Пионерския дом. Иначе вятърът духа много артистично, направо красиво.

Ох, и това изкрещяно с пълно гърло "цузамен" също ме развълнува! Гларусите казваха "цузамен шлафен и киндер махен". Изобщо Пловдив възкраси детството плюс юношество. Какво повече да иска човек?

 

Ивайло Дичев:

Столицата на еврокултурата в Пловдив почва с един жанр, с който ни мъчеха през соца - литературно-поетичен монтаж. Учителката раздава на всеки някаква реплика, която да прочете прочувствено в някакъв момент. Виждам, че с задава и цветомузика. Ех, младост!

 

Вени Марковски:

Уважаеми хора,

Пловдив е вече официално културна столица на Европа!  Във връзка с това, прочетете как отразяват церемонията по обявяването на този знаменателен факт в западните медии.  

Нарочно пускам статията от Асошиейтид прес, защото е публикувана в главните световни медии - “Дойче веле”, “Вашингтон пост” и т.н. 

И нарочно не пускам български коментари за откриването, защото — при цялото ми уважение към правото на всеки да се изкаже по темата — по света никой не чете коментарите на нашенци и никой не иска да знае какво е мнението на Бай Ганьо. Вместо да се впечатлят от нечие мнение в социалната мрежа, хората четат “Ню Йорк Таймс”, където Пловдив е посочен като едно от 52-те места, които трябва да бъдат посетени през 2019-а година — и това е много по-важно, отколкото какво пишат нашенци във Фейсбук..

 

Иво Христов:

Пловдив 2019: шествие на кукери, а четирима рецитатори ни призовават: close your eyes! Другото е "Ален мак" от епохата на триумфиралия либерализъм. Страх ме е да си помисля какво ще напише Явор Дачков, ако гледа. Give culture a chance! Съчувствам на артистите, които са въвлечени в това недоразумение.

 

Ани Салич:

И за да има баланс на мненията, ще си позволя да споделя пост с красиви снимки на прекрасния Пловдив на господин, който коментира мнението ми за спектакъла.Аз лично не усетих колко неповторима и ценна за цяла Европа е нашата култура от най-древни времена до днес, когато нашите изпълнители и художници са добрите посланици на България по света. Уникалната култура заслужава и уникално начало на дългоочакваното и напълно заслужено домакинство от Пловдив. За мен този спектакъл не разказа и не показа каква е българската култура. Но може би такъв е бил сценарият, който не знам кой е одобрил, но знам, че можеше и по-добре. На мен лично не ми хареса.

 

Пловдив - Европейска столица на културата 2019:

Медиите от цял свят говорят за Откриването на Пловдив - Европейска столица на културата! USA TODAY обръща специално внимание на впечатляващия спектакъл "Ние сме всички цветове" и богатата културна програма през 2019.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.