Церемонията по откриването на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, предизвика противоречиви оценки. Шоуто върху "вавилоноската" кула за 3 млн. лв., препречила централния булевард в града, бе сравнено със социалистическите рецитали, както и с шоуто по посрещането на Нова година в Сидни. Според мнозина то е голям успех в световен мащаб, според други е било лошо изпълнено и единствено светлинните ефекти са били на ниво. 

Ето някои от мненията, споделени във "Фейсбук": 

Жанина Драгостинова:

Пловдив събуди у мен пионерчето, което ходеше на драмсъстав в Пионерския дом. Иначе вятърът духа много артистично, направо красиво.

Ох, и това изкрещяно с пълно гърло "цузамен" също ме развълнува! Гларусите казваха "цузамен шлафен и киндер махен". Изобщо Пловдив възкраси детството плюс юношество. Какво повече да иска човек?

 

Ивайло Дичев:

Столицата на еврокултурата в Пловдив почва с един жанр, с който ни мъчеха през соца - литературно-поетичен монтаж. Учителката раздава на всеки някаква реплика, която да прочете прочувствено в някакъв момент. Виждам, че с задава и цветомузика. Ех, младост!

 

Вени Марковски:

Уважаеми хора,

Пловдив е вече официално културна столица на Европа!  Във връзка с това, прочетете как отразяват церемонията по обявяването на този знаменателен факт в западните медии.  

Нарочно пускам статията от Асошиейтид прес, защото е публикувана в главните световни медии - “Дойче веле”, “Вашингтон пост” и т.н. 

И нарочно не пускам български коментари за откриването, защото — при цялото ми уважение към правото на всеки да се изкаже по темата — по света никой не чете коментарите на нашенци и никой не иска да знае какво е мнението на Бай Ганьо. Вместо да се впечатлят от нечие мнение в социалната мрежа, хората четат “Ню Йорк Таймс”, където Пловдив е посочен като едно от 52-те места, които трябва да бъдат посетени през 2019-а година — и това е много по-важно, отколкото какво пишат нашенци във Фейсбук..

 

Иво Христов:

Пловдив 2019: шествие на кукери, а четирима рецитатори ни призовават: close your eyes! Другото е "Ален мак" от епохата на триумфиралия либерализъм. Страх ме е да си помисля какво ще напише Явор Дачков, ако гледа. Give culture a chance! Съчувствам на артистите, които са въвлечени в това недоразумение.

 

Ани Салич:

И за да има баланс на мненията, ще си позволя да споделя пост с красиви снимки на прекрасния Пловдив на господин, който коментира мнението ми за спектакъла.Аз лично не усетих колко неповторима и ценна за цяла Европа е нашата култура от най-древни времена до днес, когато нашите изпълнители и художници са добрите посланици на България по света. Уникалната култура заслужава и уникално начало на дългоочакваното и напълно заслужено домакинство от Пловдив. За мен този спектакъл не разказа и не показа каква е българската култура. Но може би такъв е бил сценарият, който не знам кой е одобрил, но знам, че можеше и по-добре. На мен лично не ми хареса.

 

Пловдив - Европейска столица на културата 2019:

Медиите от цял свят говорят за Откриването на Пловдив - Европейска столица на културата! USA TODAY обръща специално внимание на впечатляващия спектакъл "Ние сме всички цветове" и богатата културна програма през 2019.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...