Гари Маршал - режисьорът на романтичната класика „Хубава жена”, е починал, съобщиха световните медии, позовавайки се на неговия агент Мишел Бег. Роденият през 1934 г. в Ню Йорк кинематографист е издъхнал след усложнения от пневмония след прекаран инсулт.

Маршал нашумява през 1990 г. след като излезе филмът с Джулия Робъртс и Ричард Гиър „Хубава жена”. Лентата отчете приходи от почти 464 млн. долара. Немалка популярност му носят и филмите „Булката беглец”, „Дневниците на принцесата” и „Свети Валентин”. Той е създател и на хитовия телевизионен сериал от 70-те години „Щастливи дни”. Изявявал се е и като актьор и сценарист. 

 

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата