• "И киното, и животът са просто голям панаир на суетата"

    „Сексуалността, знаете ли, е нетрайна стока, която не бива да пренебрегвате.“

    Скарлет Йохансон, американска актриса, родена на 22 ноември преди 41 години

     
  • "Характерът – това е съдбата"

     

    "В любовта не са необходими книги. На книгите им трябва любовна интрига"

     

    Мая Плисецкая, руска балерина, родена на 20 ноември преди 100 години

     
  • "Светът е скучен за скучните хора"

    „Ако някоя дейност не е по душа на човека, ако е неприятна, незадължителна и на практика безполезна, то … колкото по-скоро той я зареже, толкова по-добре и за него самия, а и за всички, които тя засяга."

    Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 175 години

     
  • Да запеем "Червона калина"

     

    Песента, която стана химн на подкрепата на Украйна, е от 1914 г.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков