„Българска участ е да се родиш в България.

 При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.

Мълчанието винаги ще е злато.

Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги ще се давиш накрай Дунава.

Винаги ще си произлязъл от маймуна.

Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.“

---

„Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.“

---

„Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук - Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хора, а при нас - цените.

Това е българският модел.“

---

„Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.

От векове българската риба се лови на чужди въдици.

И се пържи в собствената си мазнина.

Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.

Съвсем сплескана.

Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.

И пасе трева.

Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.“

---

„Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

---

Навсякъде Вертер умира млад.

У нас той страда до дълбоки старини.“

---

„Е за какво ти е тази история?

За какво ти е това Възраждане?

Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.

И да взимаме по осем хиляди марки на месец.

А не да сме свободни.

И за какво му беше на Македонски тази свобода — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.

А нас ни съкращават и от канцелариите.

Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.“

---

„Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.“

„Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.“

---

„Дебатът ту почти заглъхва, когато се налива новата ракия, ту се разгаря с пълна сила.

Проблемът изглежда нерешим.

Нови аргументи се вкарват в боя, които пък предизвикват нови контрааргументи, намесват се Паисий, „Макдоналдс“, „Многострадална Геновева“ и „Изгубена Станка“.

Кръчмата почти не се вижда под снега, само димът от комина изписва въпроси по зимното небе.

Тъй като не може да се намери изход от положението, възраждането или ренесансът се отлагат за неопределено време.

То и да беше дошло Възраждане или Ренесанс, няма откъде да мине.

Пътищата са затрупани, а единствения мост го отнесе още пролетта реката.“

СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ – български писател и драматург, роден на 9 септември 1941 г. Автор е на 13 пиеси, 7 реализирани филмови сценарии и на 11 белетристични книги. Творчеството му е превеждано на руски, английски, френски, немски, полски, чешки, словашки, сръбски, румънски, унгарски, турски, гръцки, италиански, испански, финландски, шведски, хинди, арабски, китайски, монголски. Пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико. Носител е на множество награди.

Умира на 20 септември 2000 г.