Английският китарист Ричи Блекмор - бивш член на „Дийп пърпъл” и един от основателите на хард рока, даде нов живот на легендарната си група „Рейнбоу”. Първият концерт на възродената банда се състоя преди дни на фестивала „Monsters of Rock” в Германия. Така след 19-годишни музикални експерименти Ричи отново засвири хард.

Новият формат на групата е изпълнила 13 класики от репертоара на „Дийп пърпъл” и „Рейнбоу”. Вокал е чилиецът Рони Ромеро от испанската група  „Lords Of Black”. В екипа са още Иън Йохансон (клавишни), Боб Нуве (бас) и Дейвид Кит (ударни).

 РИЧИ БЛЕКМОР (71) се присъединява към „Дийп пърпъл” през 1968 г. С групата записва редица класически албума и се извоюва репутацията на един от най-големите виртуози на китарата в рока. През 1975 г. напуска „Дийп пърпъл” и създава „Рейнбоу”. В първия формат са Рони Джеймс Дио, басистът Крейг Грубър, барабанистът Гари Дрискъл и Мики Лий Соул на клавишите. Всички са от последния състав на група „Елф”. Блекмор кръщава групата с името „дъга“, заимствано от „Rainbow Bar&Grill“ — свърталището на рокендрола в Лос Анджелис. Дебютният албум на групата „Дъгата на Ричи Блекмор“ излиза през 1975 г. и включва хита „Man on the Silver Mountain“ („Човекът от Сребърната планина“). Първият голям успех идва през 1976 г. с Rising („Издигане“). Албумът се продава добре в продължение на години. Той дори е приеман за един от най-добрите албуми в хард рока на 1970-те. Последният албум с Дио е („Да живее рокендрола“), издаден през 1978 г. Той води със себе си и големия комерсиален успех.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.