ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Една от любимите групи на 20-годишния Александър е Deep Purple. Той вече си е купил билет за концерта им на 7 декември в „Арена Армеец“ в София. Английската хард рок група е любима и на Емил, който е на 51 години. Когато е бил на възрастта на Александър обаче той не е можел просто да отидe да слуша любимите си музиканти на стадиона. Не е можел дори да слуша музиката им на запис вкъщи, защото техни плочи в България не са се продавали. А когато си е купил от чужбина и се опитал да я внесе у нас, за малко да го арестуват.

Как слуша(х)ме музика?

Вкусът към рок музиката идва естествено за Александър Негревски, който следва „Филмов и телевизионен монтаж“ в НАТФИЗ.

„Родителите ми винаги са слушали рок музика и съм отраснал с нея“, разказва той.

Емил Гьорев също от малък е в среда, която го възпитава да харесва рок музика. През 70-те години в България обаче това се случва по различен начин. „Имаше нещо като таен клуб в квартала, в който живеех. В него участваха няколко младежи. И големият ми брат също беше в него. Събираха се да слушат „Метроном“, програма на едно югославско радио. После в малките часове си пускаха и Радио Свободна Европа. Аз бях малък, но ме взимаха с тях и покрай тях слушах и аз“, спомня си той.

След отдалечаването на Югославия от СССР, западната ни съседка става малко по-отворена към Западния свят и гражданите й се радват на някои свободи, например да слушат западна музика по радиото.

Така Емил започва да слуша рок музика, която по думите му не прилича на нищо, което се е свирело в България по това време. Той си спомня, че след 1979 г. у нас са започнали да издават плочи на Сигнал, ФСБ, Щурците.

„Имам ги и тях. Но преди това нямаше от къде да се намери никаква рок музика. Поне не законно.“ По-късно все пак се появили и плочи на западни музиканти.

Той си спомня също, че с компанията на по-големия му брат са ходили на събори на границата между България и Югославия, където тайно са се продавали и купували грамофонни плочи. „Когато майка ми ми даваше пари за банички, аз ги събирах и си купувах с тях плочи. Вкъщи в мазето направих работилница, където правех надписи на тениски. Продавах ги и парите събирах за плочи. Криехме ги под якетата и ватенките и си ги носехме вкъщи“, разказва той през смях. „Не знам как не са ни хванали.“

За Александър достъпът до музика е значително по-лесен. „Обикновено слушам музика онлайн. Най-често използвам Spotify. Всъщност не излизам от Spotify. Или в краен случай YouTube.“

Грамофонът и плочите

Александър обаче признава, че отчасти вдъхновен от колекцията на родителите си, самият той събира грамофонни плочи и дискове. „За мен събирането на физически копия на албуми е специално. Винаги мога да слушам музика в интернет, правя го постоянно. Но да отидеш и да си купиш един диск или една плоча е по-различно.“

Той споделя също, че наскоро се е заел с това да поправи стария грамофон на родителите си. Грамофонът се е появил след почистване на мазе. „Оказа се, че един ремък му е скъсан и няма игличка.“ Александър купува липсващите части от магазин в София. „Вкъщи има много плочи на родителите ми, които мога да слушам и аз. Каква е историята зад тях обаче на знам“, казва той.

Как си купих плоча на любимата група

Когато питам Емил кога е купил първата плоча, той отговаря, че не помни. Не помни и кога е купен грамофонът на семейството. Само - че е български и е от Благоевград, където са се произвеждали. Той помни отлично обаче каква е историята на любимата му плоча - Perfect Strangers на Deep Purple.

"През 1984 г. бях на екскурзия с група в Полша и Чехословакия. Тогава те вече си бяха извоювали по-голяма свобода и плочи на рок групи се продаваха свободно. От Прага си купих Perfect Strangers – първият албум на Deep Purple след като се разделят през 1976 г. Това го разбрах по-късно, разбира се.“

Последна спирка в екскурзията е Варшава. От там групата си тръгва със самолет. Малко преди да кацне на летището в София съветският Ту-154, с който пътуват, е ударен от мълния. Хората в кабината не разбират какво точно се е случило, но след като самолетът все пак успява да се приземи, пътниците виждат, че носът на самолета пред пилотската кабина го няма.

В суматохата Емил забравя за плочата в багажа си. Докато не стига до проверката на багажа. „Тогава проверките не бяха като сега и багажът не се проверяваше с рентген. Отваряха куфара, изсипваха всичко от него и проверяваха всяка вещ. Когато видяха плоча на Deep Purple, започнаха да ме гледат все едно съм престъпник. „Ти какво си си купил, бе“, ме питаха. Казаха „Я ела тука“ и ме поведоха към някаква стаичка.“

Там на младежа е обяснено, че такава музика в България не може да внася.

„Казаха ми: „Ти знаеш ли, че тази музика в България е забранена?“ И аз питах защо. „Как си позволяваш да ме питаш?“, започнаха да ми викат. Заплашиха ме със затвор. Конфискуваха ми плочата и писах обяснение.“

Емил обаче не се отказва от целта си да чуе песните на новия състав на групата. Няколко месеца по-късно той моли за услуга бащата на свой приятел, който работи в завод в Чехословакия – да му донесе плочата. Още няколко месеца по-късно той успява някак да я прекара през границата и я носи на Емил. Тази плоча и до днес свири и е част от колекцията му от десетки грамофонни плочи. „Сега колекцията ми е голяма – имам албуми на Deep Purple, Whitesnake, Rainbow, Queen, Scorpions…“

„Сега мога да слушам каквото искам и когато искам на телефона си, но едно време не беше така. Тази история сега изглежда смешно, но едно време си беше сериозно.“

Но Александър, който след седмица ще ходи на пореден концерт на любима група в София, и който често си купува плочи и дискове от магазини в столицата, е трудно да повярва, че „така идват плочите“. Той не може да си представи живота, без да слуша музика и да ходи на концерти. „Първият ми концерт беше през 2013 г. на Depeche Mode, на който ме заведе баща ми. Тогава съм бил на 14. От тогава много обичам да ходя на концерти на живо. Ходил съм на Uriah Heep, Dubioza Kolektiv, Evanescence, Nightwish...“

Емил също е ходил на немалко рок концерти след 1989 г. Сега го прави по-рядко, но рок музиката остава част от живота му.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.