"Свободна Европа"

На 11 години му подаряват първата му китара. Условието да я получи е да ходи на уроци по класическа музика. На пръв поглед не звучи като добра комбинация, но в действителност бележи цялата му кариера.

Той е британският китарист Ричи Блекмор и в понеделник стана на 80 г.

Роден на 14 април 1945 г. в Уестън сюпър Меър, Англия, Блекмор се влюбва в музиката още като малък. На 11 години получава първата си китара, но при едно условие - уроци по класическа музика.

Ричи не е добър ученик и това, което го интересува най-много, е свиренето на китара. Той дори сам си намира учител - любимия си китарист - Биг Джим Съливан, след като открива, че той живее само на един автобус разстояние от него.

Блекмор започва професионалната си кариера като музикант за студиото на Джо Мийк, където участва в записи на различни поп и рок песни. След това е член на групата The Outlaws и работи с редица поп певци, сред които Гленда Колинс, Нийл Кристиан, Джери Лий Луис и др.

В края на 60-те години Блекмор става един от основателите на групата Deep Purple. Там той е движещата сила зад класики като "Smoke on the Water", "Child in Time", "Highway Star". Неговият емблематичен риф в „Smoke on the Water“ е един от най-разпознаваемите в историята на рока и е обект на хиляди кавъри и уроци за начинаещи китаристи.

През 1975 г. обаче Блекмор напуска групата заради стилови различия и основава своя собствена група неокласическата метъл група Rainbow. Там той преминава през цели 26 музиканти.

"Казвали са ми, че това е така, защото не плащам на никого. Не виждам защо това трябва да има значение. Ако се занимаваш с музика, трябва да го правиш безвъзмездно", казва Ричи пред "Гардиън" в интервю от 2017 г.

Тогава той разказва малко повече и за процеса си на работа - "Опитвам да не се забавлявам. Работя много усилено върху това да не се забавлявам", казва той.

"На мен ми харесва да мисля, че музиката е много сериозна и не е забавна... Това е тежка работа и е наистина удовлетворяващо да се прави, но забавление? Забавлението е нещо, при което някой разказва виц, а останалите се смеят в продължение на 10 секунди. Музиката е много повече от това", добавя той.

През 1985 г. Блекмор отново се връща в Deep Purple, но за кратко. А няколко години по-късно изненадва света, като със своята съпруга Кендис Найт сформира ренесансовия фолк рок проект Blackmore's Night, който преминава към по-акустични и вокално ориентирани песни.

През 2016 г. той прави опит да възстанови Rainbow, като групата изнася няколко концерта. През последните години обаче Блекмор се концентрира повече върху своя проект Blackmore's Night.

През 2023 г. Ричи Блекмор заема 75-ата позиция в класацията на Rolling Stone за 250-те най-велики китаристи на всички времена заради техниката си, както и заради иновативния си подход към рока.

 

 

 

 

 

 

 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.