Японската рок пост група „Mono” „хипнотизира” своите фенове на концерта, който изнесе в столичния клуб „MIxtape 5” в събота вечер. Близо два часа музикантите от страната на изгряващото слънце приковаха вниманието на публиката с оригиналните си изпълнения.

Специален гост беше американската челистка Хелън Мъни. Соло изпълненията й бяха естествена прелюдия и подготовка към възприемане на интензитета на рокаджиите от Япония.

„Mono” свирят от 1999 г. Музиката им има подчертано филмов характер, като лиричното начало на композициите им гарантира инструментален и емоционален „взрив”. В творбите им се чувства решително влияние на класическата музика, но пречупено през националните традиции.Това е причината критиците често да определят звученето им като шугейз (инди рок).

 „Mono” включиха България в световното си турне по покана на агенция „Rawk` N` Roll”.

 

„Мъж или жена, които са прочели 1000 книги, винаги са добра компания.“

Ан Райс, американска писателка, родена на 4 октомври преди 85 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата