"Музиката е сътворена, за да направи съкровена връзка между слушателя, изпълнителя и автора и този вертикал може да се осъзнае само от туптящи сърца и живи, а не изкуствени мозъци".
Това казва Албена Данаилова в отговор на въпрос на БТА дали изкуственият интелект има място в класическата музика. Тя е първата жена, която става концертмайстор на Виенската филхармония.
От 2011 година е начело на „Ensemble Wien“. Данаилова е и професор по цигулка в Университета за музика във Виена. Тя излезе на варненската сцена като солист на симфоничния концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на Добрин Петков, дирижиран от Павел Балев.
„Това, което разбрах в годините на пандемията е, че livestreem излъчванията по интернет на симфонични концерти и оперни спектакли, за да получат всички достъп до изкуството и поне глътка класическа музика, не са достатъчни. Живото преживяване е незаменимо“, казва Албена Данаилова. Според нея точно такива безценни срещи на живо в бъдеще ще се търсят и оскъпяват, защото ще стават все по-рядко. Останалото ще бъде заплашено от уеднаквяване и дигитализация.
Като професор по цигулка в Университета за музика във Виена тя смята, че класическите произведения не могат да се „подмладяват“. Според нея това би довело до съкращаването им, но Данаилова не желае да свири музика по съкратени формули, защото това е обедняване на човешкия дух и принизяване на човешката интелигентност.
„Не трябва да отиваме в тази посока. Смятам, че не бихме постигнали нищо с всякакви съкращения, компилации и други заместители. Убедена съм, че ако желаем дълбоко изкуство, трябва да се стремим към него, трябва да се стремим към дълбокото, не към плиткото. Плиткото е повърхностно“, е позицията на Албена Данаилова.
Според нея разрешаването на проблема, че високото изкуство го няма или поне не е достатъчно като присъствие, е в ръцете на музикантите, които да го рекламират повече. Нейната позиция е, че камерни формации биха могли да тръгнат по училища, да свирят в приятни места, където се събират не повече от 50 души. Най-хубаво би било, естествено, музикалното възпитание да започва още в детска възраст със свирене на инструмент, посещения на симфонични концерти, оперни и балетни спектакли, казва още Данаилова.
