Албена Данаилова - първата жена концертмайстор на Виенската филхармония, ще свири в зала "България" на 2 април Концерт за цигулка и оркестър "В памет на един ангел" на Албан Берг и "Меса ми бемол мажор" на Франц Шуберт. Гост диригент ще е Йоханес Вилднер - доскоро също част от Виенската филхармония. Ще участват още Цветана Бандаловска - сопран, Михаил Михайлов - тенор, Георги Султанов - тенор, Валентина Куцарова - мецосопран, Антон Марков - баритон, както и филхармоничния хор "Светослав Обретенов" под диригентството на Славил Димитров. 

Цигуларката даде интервю за БГНЕС. 

 "Концентрация и упоритост са необходими за успеха на един музикант, не само свирене. Нужно е също и желание да се изпипат всички детайли и компоненти.

Има една фраза на Оскар Уайлд, която много ми харесва и която гласи, че животът е прекалено важен, за да се говори сериозно за него. Успехът и “улавянето на мига” не е нещо, което е в наша власт, и не сме ние, които решаваме дали сега е точният момент или не. Предполагам, че основното желание при мен е било винаги да се върви напред и да се рискува и да се опита нещо ново.

Когато реших да се явя на конкурса за Виенската опера – аз вече имах място в Мюнхен и то беше хубаво, но реших, че е въпрос на чест да се явя в един такъв оркестър, с такава традиция, както и че ми е интересно, защото ми е непознато.

Статуквото е хубаво за една традиция, когато тя храни музиканта. Ако има нещо, което прави човека по-човек и го съединява с Бога или със свят, по-важен от материалния - това е изкуството. В този смисъл, ако има изградени в реално време институции, които подкрепят това изкуство, то статуквото е супер важно, но за самия музикант то спира развитието."

Данаилова разказа, че е имала много добри учители, като последният има най-голяма заслуга за влизането й в оркестъра. Това е учителят й по камерна музика Андреас Райнер - от Розамунде квартет, който вече не съществува, и бивш концертмайстор на Мюнхенската филхармония. Райнер е повлиял върху концентрацията на музикантката, върху детайла.

Като музикант и Данаилова има нужда от балансиране, това става като чете Тери Пратчет, пошегува се тя, сериозно обаче това, което й е необходимо, е тишина - особено след натоварен ден, турне, или концерти.

“Всъщност ние си почиваме много, когато ушите ни не чуват нищо. На разходка високо в планината или далеч, или само шума на морето, което за съжаление в Средна Европа го няма.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.