ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА, кореспондент във Варна на БТА 

"Композиторът е богът, този, който създава, но неговото творение не може да живее без интерпретатора. Колкото по-добър и интересен е един артист, толкова повече живот, нови образи и състояния придава той на произведението. Щом разбрах това, се успокоих, че и аз участвам в съзидателния акт, макар и вторично." 

Това каза в интервю за БТА цигуларката Албена Данилова, която гостува на фестивала „Варненско лято“. 

Нейното мнение е, че изпълнителят трябва да се придържа точно към това, което е в нотите и което авторът е искал, познавайки епохата.

„Оттам нататък музиката живее свой собствен живот. Композиторът отдавна го няма, но творбата му е тук днес и живее само защото ги има хората, които сега може би свирят още по-добре на инструментите си. Те могат да направят неща, които авторът не е чул по време на жизнения си път, но съм убедена, че те биха му харесали много, защото повечето гениални хора са доста напредничави за своето време“, каза още тя.

На фестивала „Варненско лято“ в навечерието на неговата 100-годишнина Албена Данаилова пожела да не губи своята многопосочност. Цигуларката има прекрасни впечатления от Варна и морето, обича да гостува в града и смята, че на голяма част от музикалното съсловие, което пристига за форума, му харесва лекотата, която носи лятото със себе си.

„Локацията е прекрасна, човек може доста добре да разпусне вечерите, да бъде на плажа след някоя трудна репетиция, лесно да стигне до летището“, отбеляза тя. По думите й прекрасна атмосфера създават и спектаклите в Операта и Летния театър от композитори, които не се поставят често. Чудесна акустика за камерните концерти предлага и залата в Градската художествена галерия. Тя припомни, че от 46 години се провежда и Международната музикална лятна академия, в която си заслужава човек да участва само заради дългата традиция. Личи, че фестивалът е на години, защото много неща са отработени и се получават лесно, обобщи Данаилова.

Тази година тя участва в семинар в рамките на лятната академия, проведен съвместно с проф. Минчо Минчев. 

„И двамата сме на мнение, че на подрастващите музиканти трябва да се помага, защото носят талант в себе си и колкото по-добре го изразят, толкова по-щастливи бихме били всички. То е печеливша ситуация и за нас и за тях, за публиката и за композиторите, които претворяват. Колкото до това, че в изкуството занаят се краде, а не се дава, мисля че става дума за това, че човек трябва винаги да гледа и да слуша, да съобразява и да взима това, което може да му пасне, нещо ново и интересно. Когато е отворен и любопитен, обича това, което прави, той може да се научи отвсякъде“, посочи Данаилова, която преподава във Виенската държавна консерватория.

Тя смята, че за всеки е важно индивидуално да постигне най-доброто и да покаже по най-добрия начин таланта си. Дали това ще бъде в България или в чужбина не е от значение, важното е да получи много, за да може после да даде много, каза тя. 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин