Radio Bulgaria

"Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

 

"Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора чужди хляб делило…"

Така започва любимата българска песен "Облаче ле бяло", по текст на Ран Босилек – псевдоним на Генчо Негенцов, български писател, поет, преводач, създал прекрасни произведения за деца и възрастни.

Заглавието, поставено от автора, всъщност е "Я кажи ми, облаче ле бяло" – първите няколко думи от стихотворението. То е написано през 1916 г. в Брюксел, където Генчо Негенцов е студент по право. Скоро след това текстът се превръща в красива песен, изпълнявана по тържества и вечеринки. Казват, че писателят много се гордеел, че хората приемат "Облаче ле бяло" за народно творение. Дори имал обичай да излиза на улицата, на която живеел ("Цар Иван Асен II", до "Орлов мост") и питал минувачите дали знаят кой е авторът на текста. Най-голяма радост му носели отговорите: "Текстът е народен".

Сред многобройните изпълнители на "Я кажи ми…" са популярните Георги Рафаилов и Мария Петрова, "Ева квартет" и Даниел Спасов, Ваня Костова, Деси Добрева, световноизвестните Силви Вартан и Ищар, а също – Дони и Момчил.

 „Писането е форма на терапия. Понякога се чудя как тези, които не пишат, композират или рисуват, успяват да се измъкнат от лудостта, меланхолията, паниката и страха в човешкия живот.”

Греъм Грийн, английски писател, роден на 2 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.