ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Срещал се е с хиляди герои. Човъркал е до най-малката подробност хиляди образи – жени, мъже, деца, старци, войници, датски принцове, кралски дъщери, римски императори, затворници с прякори на насекоми.

Но дълбаенето в нови и нови образи не му омръзва. Последната му среща е с четири алпинистки, изкачващи един от най-трудните върхове в скалното катерене – връх Фицрой в Патагония.

Срещата се случва на сцената на „Малък градски театър“ в София, където режисьорът Явор Гърдев поставя най-новата си постановка „Фицрой“. Тя е по текста на каталунския драматург Жорди Галсеран, в превод на Нева Мичева.

По думите на Гърдев това, което го привлича именно към тази пиеса, е възможността да се занимае конкретно с женски образи, да подълбае в една изцяло женска динамика.

„Много отдавна не съм имал проект, който да се занимава толкова концентрирано точно с това: взаимодействията в група, съставена изцяло от жени“, казва Гърдев в интервю за „Свободна Европа“.

За него пиесата „Фицрой“ е ценна и с това, че за разлика от повечето драматургични текстове представя една актуална картина на женската реалност.

„Това е пиеса, която тежи със знанието си за това, което се е натрупало исторически в борбата за женска еманципация. Тя отчита най-новите реалности след третата и четвъртата вълна на феминизма, реалностите на днешния ден“, отбелязва Гърдев.

И въпреки че както Гърдев, така и авторът на пиесата Галсеран са мъже, Гърдев не вижда нищо притеснително.

„Да, това е нещо, което би могло да бъде оспорено от последните вълни на феминизма – „той е мъж, откъде би могъл той да знае?“ Но за мен лично такъв тип ексклузивност – кой за какво има право да говори, е по-скоро притеснителна. Много по-интересно е да се срещат тези различни гледни точки. Защото при кръстосването си те или се потвърждават, или се опровергават“, отбелязва Явор Гърдев.

„Пиесата е и провокативна именно защото поставя под въпрос някои идеологически аксиоми, които по принцип в политическото говорене никога не се поставят под въпрос. Политическият дебат в театъра е изключително смислен, защото театърът може да онагледява ситуации, които да отиват отвъд идеологическите рестрикции на публичното говорене.“

Премиерата на „Фицрой“ беше в сряда и представляваше и световна премиера на пиесата, която досега не е играна никъде другаде по света.

В представлението участват Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Анастасия Лютова, Каталин Старейшинска и Пенко Господинов. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова и Ванина Цандева, а музиката – на Калин Николов.

Въпреки че главните героини в нея са алпинистки, изкачващи връх Фицрой, основната тема не е толкова самият алпинизъм. На преден план всъщност стоят характерите и универсалните човешки въпроси.

„Ние не се занимаваме толкова с върха Фицрой или с алпинизма сам по себе си, ами се занимаваме с четири човешки същества от женски пол, които са поставени в екстремна ситуация”, казва Гърдев и добавя:

„Става дума за базови човешки конфликти, които са свързани с емоционалния ни живот. А тези базови въпроси са разположени в суровия декор на опасната планина, за да бъдат изострени до край.“

По думите му в тези моменти на изостреност изпъкват и най-лошите, и най-добрите човешки качества.

„Както тези от животински тип, примитивните, най-базовите инстинкти за оцеляване, така тези, които подтикват към най-идеалистичните жестове. Жестове, които превъзмогват именно тази първичност.“

Колкото и тежки обаче да са въпросите, които пиесата поставя, според Гърдев тя завършва с „един позитивен, ободряващ“ финал, който – както казва самият режисьор – може да се каже, че е нетипичен за творческата му биография.

„Аз лично много се радвам, че понякога ми се случва да правя и такива работи“, казва с усмивка той.

„Фицрой“ е последната от десетките постановки, които Явор Гърдев е представял по сцени в България, Русия, Холандия, Германия, Франция, Швейцария, Португалия, Чехия, Полша, САЩ, Турция, Северна Македония. Той завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997, а през 1998 добавя към нея и магистратура по специалността „Режисура“ за драматичен театър в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ.

През годините участва и в много телевизионни и радиопроекти. Автор е на концептуални пърформанси и е носител е на дълъг списък от български и международни награди.

Филмът му „Дзифт“ печели редица отличия, сред които Наградата за най-добра режисура и Наградата на журито на Руската федерация на киноклубовете, Наградата за най-добър български игрален филм от Международния фестивал „София филм фест“ и Специалната награда за най-добра режисура от фестивала „На изток“ за централно и източноевропейско кино във Висбаден, Германия.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.