"Два хищника, показващи истинско актьорско майсторство, са затворени пред очите на публиката в кошара с десетина камери и на тях се пада нелеката задача да изведат до край всяко от многобройните творчески хрумвания на режисьора.На тази истинска арена, и Снежина Петрова, и Захари Бахаров, несъмнено успяват да създадат земетръсно усещане. Зрителят е предизвикан да се чувства ту като свидетел на гладиаторска борба или дори на ММА ринг, или воайорствайки - да усеща парливия вкус, показващ му какво вижда окото на Големия брат във всеки един момент."
Даниел Димитров, novinite.bg

"И тук не става дума само за това, че платформата силно скърцаше, а "свръхмодерната техника моушън капчър" зацикляше и ни оставяше с впечатление за прожекция на дефектни кадри от "Аватар" на Джеймс Камерън. Знаем колко е трудно да си новатор, представяме си и напрежението да си пред премиера, когато всички очакват шедьовър - нали излизат Снежина Петрова и Захари Бахаров под режисурата на Явор Гърдев по вариациите на Хайнер Мюлер върху "Опасни връзки" на Шодерло дьо Лакло. Интересен и провокативен текст, великолепни актьори и умен режисьор в рядко срещано съчетание. Как така не ни помете еуфорията? Пиша "ни", защото видях и лицата на зрителите около мен."
Ирина Вагалинска, temadaily.bg

"Снежина Петрова и Захари Бахаров, в ролите на Мертьой, Валмон, Турвел и Воланж, са всичко, за което един експериментиращ с формата режисьор може да си мечтае. И двамата имат изключително силно присъствие и дори появяването им на сцената - както физически, така и като виртуални образи - изпълва пространството с енергия, която те заковава на стола. Това, което наистина прави този прочит на "Квартет" толкова различен обаче, е неговата синтетика. (...) В страна като България с малки хоризонти и оскъдно количество смели хора - да поставиш такова грамадно театрално чудовище като "Квартет" действително е събитие.
То обаче би било събитие и във всеки друг контекст. Точно защото използва техниката не за да впечатли, а за да обогати изразните си средства, за да включи адекватната комуникативна среда в театралното общуване.Самата продукция е толкова мащабна, че по някакъв странен начин ме накара да се почувствам горда, че нещо толкова различно и експериментално може да намери място в страната на масовото оглупяване и повсеместния кич.Глътка въздух и надежда в един контекст, който масово се самозадоволява с посредствености и клишета."
Мария Касимова, webcafe.bg


"Академичната общност на НБУ имаше възможност да види ръководителя на департамент „Театър“ доц. Снежина Петрова в запомняща се роля и разтърсваща драматургия.Режисьорът Явор Гърдев, актьорите Снежина Петрова и Захари Бахаров и екип, в който повече от всеки друг път са специалистите в сферата на високите технологии представиха непознато за България high tech зрелище, но изпълнено с дълбок, разтърсващ смисъл. (...) И така – от оркестрината на зала 1 на НДК, доскоро монумент на остарелите практики у нас, днес изплува необикновен иновативен проект."
news.nbu.bg

"Впечатляващо, талантливо и различно от всичко, което досега сме наричали "театър". И въпреки дребните несъвършенства на дигиталните "аватари" и твърде екстравагантния размах за толкова изтънчен текст, аз смятам да го гледам отново още на следващата дата през ноември. Не пропускайте - страхотен спектакъл!"
Елица Павлович, momichetataotgrada.com

"Този актьорски тандем би могъл да издигне сюжета в ранг на трагедия. Ударението обаче тук е върху „би могъл”. Защото в технозрелището „Квартет – опасни връзки след края на света”, са им отнети почти всички средства, с които да го постигнат. Не защото мегаломанските размери на Зала 1 в НДК изобщо не стават за театър. (Но пък е чудесно, че Дворецът на културата все повече се отваря за театъра.) Актьорският мащаб на двамата може да я изпълни до пръсване, че и да прелее. Смазващото пространство на сцената, готово да погълне всеки друг, направо се спаружва пред царственото влизане на Петрова/Мертьой – една кралица, властваща над разрухата и пустотата (в авторските си ремарки Мюлер определя мястото на действието като салон отпреди Френската революция/бункер след Третата световна война). След това идва гласът й, който сам по себе си е действащо лице – унищожително прелъстителен, скулптиращ всяка дума, прицелен право в слънчевия сплит. Накрая се появява изражението, следено от три кинокамери и прожектирано върху огромния екран на сцената в реално време.
Дотук добре. После обаче технологиите превземат всичко като в някакъв антиутопичен кошмар. Всъщност, щеше да е хубаво наистина да прилича на антиутопичен кошмар, но в действителност цялото действие от тук нататък е досадно и монотонно. Вместо лицата на актьорите в едър план се появяват 3D изображения, генерирани чрез техниката motion capture: датчици по телата на изпълнителите с помощта на шест инфрачервени камери позволяват всяко тяхно движение да бъде пренесено във виртуалната среда на екрана в реално време."
Анелия Янева, kultura.bg

"Ако сте пуритани, моралисти, псевдоинтелектуалци или суетни парвенюта - не гледайте "Квартет". Нито ще го разберете, нито ще го оцените, а и ми омръзна да бълвате нецелесъобразен хейт с правописни грешки във Фейсбук. Ако, обаче, не спадате към никоя от по-горе споменатите категории - отидете (макар билети да има чак за ноември). Най-малкото, за да бъдете шокирани. А ако позволите на съзнанието си да отиде по-дълбоко, ще разлистите пласт след пласт, една паралелна вселена, която ще ви отведе на нови места, за които дори не сте и предполагали. И, току виж, ще осъзнаете, че щастието се намира точно до вас, преди да го загубите."
irinabeltcheva.com