ВЕСЕЛИН НАНОВ, "Свободна Европа"

За първи път от създаването си през 1783 г. начело на Лувъра застава жена. 54-годишната Лоранс дe Кар беше назначена на поста от френския президент Еманюел Макрон.

“Сърцето ми започна да бие бясно, когато научих. Лувърът е в сърцето на Париж. Самата сграда има 800-годишна история. Тя е бивш дворец, а днес е едновременно въплъщение на френската култура и дом на световното гражданско съсловие”, каза де Кар по повод предложението да заеме тази длъжност.

Де Кар произхожда от френски благороднически род на писатели. Завършила е история на изкуството в École du Louvre, елитната академия за изкуствознание на музея. Специализирала е в сферата на изобразителното изкуство от 19 и 20 век. Между 2007 и 2014 година де Кар е научен директор на проекта за създаване на филиал на Лувъра в Абу Даби.

По време на мандата й като директор на музея Орсе и Музея на оранжерията двете институции са имали рекорден брой посетители и придобиха редица значими творби, сред които картини на Пол Гоген и Едуар Мане.

Изложбата “Черни модели: от Жерико до Матис”, която де Кар организира в сътрудничество с нюйоркската галерия Валаш през 2019 г., предизвика овации в света на изкуството.

Де Кар е ангажирана и с други социални казуси. През март тази година под нейно ръководство Орсе стана първия френски музей, който доброволно връща творба, плячкосана от нацистите по време на Втората световна война на семейството на първоначалните й собственици.

Де Кар вече планира сериозни промени в Лувъра. Една от тях е свързана с удължаването на вечерното работно време на музея, с цел повече млади хора да го посещават.

Очаква се тя да встъпи в длъжност на 1 септември.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора