ВЕСЕЛИН НАНОВ, "Свободна Европа"

За първи път от създаването си през 1783 г. начело на Лувъра застава жена. 54-годишната Лоранс дe Кар беше назначена на поста от френския президент Еманюел Макрон.

“Сърцето ми започна да бие бясно, когато научих. Лувърът е в сърцето на Париж. Самата сграда има 800-годишна история. Тя е бивш дворец, а днес е едновременно въплъщение на френската култура и дом на световното гражданско съсловие”, каза де Кар по повод предложението да заеме тази длъжност.

Де Кар произхожда от френски благороднически род на писатели. Завършила е история на изкуството в École du Louvre, елитната академия за изкуствознание на музея. Специализирала е в сферата на изобразителното изкуство от 19 и 20 век. Между 2007 и 2014 година де Кар е научен директор на проекта за създаване на филиал на Лувъра в Абу Даби.

По време на мандата й като директор на музея Орсе и Музея на оранжерията двете институции са имали рекорден брой посетители и придобиха редица значими творби, сред които картини на Пол Гоген и Едуар Мане.

Изложбата “Черни модели: от Жерико до Матис”, която де Кар организира в сътрудничество с нюйоркската галерия Валаш през 2019 г., предизвика овации в света на изкуството.

Де Кар е ангажирана и с други социални казуси. През март тази година под нейно ръководство Орсе стана първия френски музей, който доброволно връща творба, плячкосана от нацистите по време на Втората световна война на семейството на първоначалните й собственици.

Де Кар вече планира сериозни промени в Лувъра. Една от тях е свързана с удължаването на вечерното работно време на музея, с цел повече млади хора да го посещават.

Очаква се тя да встъпи в длъжност на 1 септември.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.