ФАНИ ДАВИДОВА, "ФЕЙСБУК"

"Редки тъпанари“ - театрална версия на филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“ - режисьор Теди Москов. Сигурно би могло да се получи супер представление, но се е получило едно голямо разочарование.

Изглежда като нещо, което е било готина идея, тръгнала е криво ляво, но после никой не си е дал много зор ... най-много се старал сценографът, милият, но останалите хич. 

Мина доста време от славата на "Улицата", доста време от „Майстора и Маргарита“, от немския период на Теди Москов и много се извинявам на софийската театрална снобария (от която не се цепя), обаче само защото нещо е на „Теди“ (щото нали си интимничим, нищо че не го познаваме лично) не е достатъчно да припаднем от възторг и да се хилим задължително на всяка остаряла шега или втръснал до безсъзнансие гег (бебе пуши – голем смех – никога не е правено).

През последните години за всяка една негова постановка съм казвала страшно фалшиво, че е „много приятно представление“, нали съм компелксарка, нали, а пък от друга страна не искам да лъжа безочливо и да кажа „ЛЕЛЕ, ТЕДИ Е СТРАХОТЕН“ - щото просто отдавна не е. 

„Редки тъпанари“ обаче е такъв провал, че... ще ми се да можех да кажа поне, че прилича на читалищна интерпретация, но липсва дори трогателният ентусиазъм на самодейността. Умряла игра, маркирани пантомимични гегове, няма нужда да споменавам, че на моменти трудно се разбира актьорското крещене алафолаватевот. 

Слаба адаптация на филмовия първоизточник, лош текст, ужасна, ужасна актьорска игра, стари каламбури, клиширани гегове. Претупано представление.

Но публиката... тя ми е любима... всичко, което й се поднася, стига да е на „Теди“, се приема абсолютно безапелационно. От задния ред слушах възхитеното: „Виж, виж какво прави Мая“... еми аз лично не видях „Мая“ - нещо да прави освен да се разхожда по сцената и да маркира игра. Някой от героите казва „Гъз“ - жесток смех... пръдване на сцената – аплодисменти.

И ако трябва да съм честна, не мога да разбера защо „Вражалец“ да е чалга, а това да е представление с претенция.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.