ФАНИ ДАВИДОВА, "ФЕЙСБУК"

"Редки тъпанари“ - театрална версия на филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“ - режисьор Теди Москов. Сигурно би могло да се получи супер представление, но се е получило едно голямо разочарование.

Изглежда като нещо, което е било готина идея, тръгнала е криво ляво, но после никой не си е дал много зор ... най-много се старал сценографът, милият, но останалите хич. 

Мина доста време от славата на "Улицата", доста време от „Майстора и Маргарита“, от немския период на Теди Москов и много се извинявам на софийската театрална снобария (от която не се цепя), обаче само защото нещо е на „Теди“ (щото нали си интимничим, нищо че не го познаваме лично) не е достатъчно да припаднем от възторг и да се хилим задължително на всяка остаряла шега или втръснал до безсъзнансие гег (бебе пуши – голем смех – никога не е правено).

През последните години за всяка една негова постановка съм казвала страшно фалшиво, че е „много приятно представление“, нали съм компелксарка, нали, а пък от друга страна не искам да лъжа безочливо и да кажа „ЛЕЛЕ, ТЕДИ Е СТРАХОТЕН“ - щото просто отдавна не е. 

„Редки тъпанари“ обаче е такъв провал, че... ще ми се да можех да кажа поне, че прилича на читалищна интерпретация, но липсва дори трогателният ентусиазъм на самодейността. Умряла игра, маркирани пантомимични гегове, няма нужда да споменавам, че на моменти трудно се разбира актьорското крещене алафолаватевот. 

Слаба адаптация на филмовия първоизточник, лош текст, ужасна, ужасна актьорска игра, стари каламбури, клиширани гегове. Претупано представление.

Но публиката... тя ми е любима... всичко, което й се поднася, стига да е на „Теди“, се приема абсолютно безапелационно. От задния ред слушах възхитеното: „Виж, виж какво прави Мая“... еми аз лично не видях „Мая“ - нещо да прави освен да се разхожда по сцената и да маркира игра. Някой от героите казва „Гъз“ - жесток смех... пръдване на сцената – аплодисменти.

И ако трябва да съм честна, не мога да разбера защо „Вражалец“ да е чалга, а това да е представление с претенция.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 123 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин