Животът му е свързан с театъра, откакто е дете. Казва, че познава дори праха зад кулисите и миризмата на реквизитите. И днес, когато става на 64 години, животът на Теди Москов е неизменно свързан със сцената.
Той е един от най-разпознаваемите български театрални и телевизионни режисьори. Но отказва да се нарича „емблематичен“.
„Просто съм своеобразен режисьор“, казва той в интервю за Нова телевизия през юни. „Правя неща, които не приличат на другите“
Стефан Москов, както е рожденото му име, е роден на 7 октомври 1960 г. в София в семейството на Рада и Стефан Москови – и двамата лекари по професия, но свързани с изкуството.
Още като дете често ходи с майка си, която тогава дава лекарски дежурства по време на представления в Младежкия театър.
„Аз съм израснал, аз съм отгледан в театъра. Знам праха зад кулисите, знам миризмата на старите реквизити. Позволяваха ми да играя с шпаги, с пушки и с пистолети“, казва той в интервю пред БНТ през 2019 г.
„Нямаше какъв да бъда освен човек на изкуството.“
Баща му, който също е лекар по професия и работи в Националната опера, се занимава с музика.
В семействата и на двамата му родители има хора, преследвани от комунистическия режим след 1945 г. Брат на неговия дядо по бащина линия е Атанас Москов – един от водачите социалдемократическата партия (БРСДП), който впоследствие напуска доминирания от Българската комунистическа партия (БКП) Отечествения фронт и е изпратен в лагера „Белене“.
„Моето семейство хем са леви, хем са много гонени, изстрадали и избивани“, казва Теди Москов. „Произлизам от една странична, нетрадиционна фамилия и на нея дължа всичко.“
Теди Москов завършва куклена режисура във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, сега НАТФИЗ) през 1985 г. в класа на режисьорката Юлия Огнянова. В същия курс са Кръстьо Лафазанов, с когото той често работи през следващите десетилетия, и Мая Новоселска – бъдещата му съпруга.
След като завършва университета, Теди Москов е разпределен да работи във Варна. Малко след това обаче той напуска и отива в Добрич, където работи Мая Новоселска. Тя участва в първата пиеса, която той поставя там – „Някои могат, други - не“.
След падането на комунистическия режим Теди Москов е автор и режисьор на хумористичното телевизионно шоу „Улицата“, излъчено за пръв път през 1992 г. по Ефир 2 и за последен – през 2004 г. по Нова телевизия. В шоуто участват Мая Новоселска, Кръстю Лафазанов Христо Гърбов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и други актьори, а скечовете често са импровизации.
„Създадох едно шоу, което да обслужи актьорите – не тях самите, а качествата, които притежават“, казва Теди Москов за „Улицата“ през 2019 г. „Те няма как да се разгърнат освен в този жанр.“
През следващите десетилетия Москов режисира редица театрални постановки, сред които „Възгледите на един пън“, „Сирано дьо Бержерак“ и „Каквато ти ме искаш“ по текст на Луиджи Пирандело, за която получава награди „Аскеер“ и „Икар“ през 2015 г.
През март беше премиерата на последната постановка на Москов - „Дабъ дешил ине“, поставена от трупата на театъра в Шумен с участието на Мая Новоселска и Евгени Будинов. Заглавието е заигравка с „Да бъдеш или не“ – началото на монолог в пиесата на Шекспир „Хамлет“, но и заглавие на комедия на режисьора Ернст Любич. А самата пиеса изгражда пародийните образи на Адолф Кихлер и Осип Ставалин и разказва за предотвратяването на „Фтората сФетовна Фойна“.
„Става въпрос генерално за кретени, в чиито ръце е съдбата на света“, казва Москов пред Нова телевизия по повод пиесата.
И добавя, че човек трябва да може да се надсмива над всичко, дори над диктаторите.
„Ако не се надсмиваме над всичко, няма как да намерим смисъл на живота си“, казва той.
„За мен животът е шега. Господ е шегобиец.“
