БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Новият роман на Васил Георгиев „Екс орбита“ изненадва и стъписва. Той е микс от популярни филмови образци – „Терминатор“, „Гатака“, „Матрицата“, присадени на местна почва. Горчиво – ироничен размисъл за нашата българска и човешка съдба.

За това как един призван народ е принуден да води жалко съществуване в разпаднала се държава, вечно мамен и манипулиран от самовлюбени властници и постоянно чакащ светлото бъдеще – което ще твори по законите на красотата, търсещ хармонията в унисон със световния човешки разум…

„Екс орбита“ е книга  за следата, която оставяме по време на краткото си пребиваване на този свят. За това как всяко общество – демократично или тоталитарно, неизбежно прераства в олигархично. За алчността и непомерните ни амбиции, за желанието ни да ползваме все повече блага, което води към гибел. За новото Средновековие, в което живеем и което ни вкарва в рамки, условности и ограничения с болезненото усещане за несвобода.

Замислен по време на протестите на „Орлов мост“ през 2013 г. „Екс орбита“ добива облика на биопънк траш антиутопия, с достоверни абсурди, черен хумор, увлекателен сюжет, неприкрити политически послания, уникални герои  - чешити, носещи френски, руски, албански, английски и библейски имена, с умерено - носталгичен заряд, но без хепи енд.

Творба  за инициацията, за опознаването на социума и неговите парадокси, в която основният персонаж Пемпо като един модерен Кандид странства между София, Света Петка – Перник, Самоград- на границата, търсейки корените си, загубената си сестра Марион, любовта в лицето на Фрейя и своята самоличност.

Разказ, в който съратникът на Пемпо е задължително ром с предизвикателното име Лазар, кандидат – диктаторът е амбициозният военен Покровски, Арбитърът на света – говорящ вълк…

„Екс орбита“ е творба – предупреждение.

Той алармира за опасността човекът  и българинът  да изчезне от Земята.

Поради желанието  да се слеем със световния разум, да сме съвършени и безсмъртни но  и да бъдем подменени с  двойници – конструкти, гениално сполучливи холограми без чувства и емоции, необходими за всеки властник – популист да управлява тиранично и дълготрайно.

Романът привлича с образи и интрига, но и държи на дистанция.

Чете се леко и бързо, но всъщност не е за всеки, не е предназначен за масовата публика.

Защото ако липсват нагласата, усета, знанието и сетивата, епосът ще се стори на неподготвения читател упражнение по стил или самоцелна и неразбираема забавна игра.

На мен той определено ми хареса.

След „Апарат“ (2013) това е следващата уверена романова крачка на Васил Георгиев, свидетелство и доказателство за щедрия му неподражаем талант.

Удовлетворен от креативното му постижение, очаквам с нетърпение следващата си среща с него.

Васил Георгиев, „Екс орбита“, роман, 2016, 279 стр., Пловдив, изд.къща „Хермес“, отговорен редактор Мартина Иванова

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 122 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.