БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Признавам си, че не съм от най-големите фенове на Бондиадата – чел съм само „От Русия с любов“, която през 1990 г. Кеворкян през своето издателство „Зодиак ВН“ публикува, явно, за да спечели лесни пари, но през годините съм си попълвал инфото за филмовата поредица.

През 2022 г. тя става на 60, а това е, съгласете се, почетна възраст, с която малко саги могат да се гордеят.

Знам много добре, че серията е продукт на Студената война, че неин кръстник е президентът Джон Кенеди, че с времето тя доби култов статус като защитник на традиционните либерални ценности на западния свят, съобразявайки се внимателно с промените в обществените нагласи през изтеклите десетилетия и винаги стараейки се да е в крак с настоящето като вечно актуален епос.

Гледал съм класиките с Шон Конъри, който определено си беше най-сполучливият избор на Бонд  - висок, строен, атлетичен и оптимистично настроен – да си спомним само „Доктор Но“ (1962), „От Русия с любов“ (1963) и „Голдфингър“ (1964), след него Роджър Мур пое щафетата и въпреки старанието си и героичната си осанка не добави нещо ново към прочутия персонаж, може би защото филмите, в които участва бяха доста нескопосно направени и нелепи като интрига и конфликти – „Само за твоите очи“ (1981), поредицата удари дъното с Тимъти Далтън – „Живи светлини“ (1987), та се наложи спешен рестарт с Пиърс Броснан.

Участието му в четири филма – от „Златното око“ (1995) до „Не умирай днес“ (2002) се оказа повече от успешно, тъй като в унисон с времето вкара щипка цинизъм и скептична ирония в поведението на супергероя си, докато накрая се появи Даниел Крейг, който в своята интерпретация от пет заглавия, започвайки от „Казино роял“ (2006) наблегна повече на упоритостта, безкомпромисността и твърдостта на персонажа, въпреки че имаше почитатели, които и до днес не го възприемат насериозно, тъй като бил прекалено дървен, корав и суров за такъв култов герой.

Няма да се спирам на перипетиите, продължили повече от две години при реализацията на „Смъртта може да почака“.

Ще отбележа, че чакането си е струвало и каквито и критики да има към сценарист – режисьора Кери Джоджи Фукунага – например, че епосът е прекалено дълъг  - 163 минути, той си е свършил работата на прилично ниво.

Фукунага, заедно със своите сценаристи Нийл Първис и Робърт Уейд държи сметка за приемствеността в Бондиадата, при което „Смъртта може да почака“ довършва и доразвива сюжетни линии, заложени в „Спектър“ (2015).

Разбира се, „Смъртта може да почака“ се гледа и като самостоятелен филм, но е добре да се държи сметка и за предходниците му.

Освен това последният Бонд филм ни поднася коктейл от неочаквани изненади, които ние трябва да отчетем с нужното внимание.

Този път сюжетът не е толкова абсурден и фантасмагоричен – Бонд е вече пенсионер, неговите функции е поела чернокожата Номи – Лашана Линч, той е примерен съпруг, отдъхва в Ямайка, подвигът по залавянето на Блофелд – Кристоф Валц е някъде в миналото, докато приятелят му, агент на ЦРУ, Феликс Лейтър – Джефри Райт не го моли да открие изчезналия учен Валдо Обручев – Дейвид Денсик, разработил смъртоносно оръжие, заплашващо света и работещ, естествено, за руснаците на отдалечен остров в Далечния изток.

Бонд поема на своята съдбоносна и както се оказва последна мисия, за да се сблъска с опасност, която светът все още не е виждал и с враг, коварен и жесток, изпречил се безцеремонно на пътя му – Сафин – Рами Малек.

Ако и да е разточителен като времетраене, „Смъртта може да почака“ се гледа с неотслабващ интерес. Постоянно има взривове, преследване, пукотевици, необичайни обрати в сюжета, а и новости, с които тепърва ще свикваме.

За поста си и за номера, даващ му възможност са убива Бонд трябва да се конкурира с чаровната чернокожа агентка Номи, която накрая великодушно му прави жест да бъде отново Героят.

Бонд е женен за красивата и привлекателна Мадлин Суон – Леа Сейду, но не знае, че има дъщеря от нея.

Срещата с детето го преобразява, изведнъж стоманеният Бонд – Крейг се превръща в любящ и треперещ за живота на рожбата си баща.

Той поема смъртоносната мисия с ясното съзнание за опасностите, които го чакат, но все пак успява да ликвидира Сафин, изигран от Рами Малек с демоничен блясък и да стимулира шефа си в МИ – 6 Гарет Малъри – Ралф Файнс да издаде заповед за бомбардиране на острова и унищожаването на изградения смъртоносен комплекс, в чийто руини и самият Бонд – след като е спасил жена си и своето дете – умира със смъртта на храбрите на фона на прочувствената балада на Ханс Цимър „Смъртта може да почака“, изпълнена с апломб от Били Айлиш.

Признавам си, че такъв сърцераздирателен финал най-малкото съм очаквал от подобен филм, но пък си давам сметка, че постановчикът Фукунага точно по този начин и в унисон с изискването на деня слага - засега – точка – на сагата по възможно най-ефектният и вълнуващ начин.

Отбелязвам с удовлетворение, че актьорският състав е на ниво.

Крейг полага похвални усилия да очовечи и приземи своя персонаж, Леа Сейду е все така сладка и очарователна и между двамата тече удивителна екранна химия, Рами Малек е безупречен като злодея Сафин, а Ралф Файнс е направо неотразим като шефа Гарет Малъри.

В малка петминутна изява разкрива самородния си талант и Кристоф Валц, доказвайки като Блофелд, че е след най-добрите и характерни епизодици на световното кино.

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“

Най-логично би било всичко да приключи през 2021 г.

Но…

Винаги има едно голямо Но.

Като доктор Но.

Какво мислят акулите – разпространителки – „Юнивърсъл“ и „Метро – Голдуин -  Майер“  е въпрос с повишена трудност.

На първо място всичко е свързано с печалбите, но ако филмът ги реализира?

Кой ще поеме щафетата?

Чернокожата Номи или детето на Бонд?

И дали няма да станем свидетели да феминистки клонинг на сагата?

Бъдещето ще покаже…

 

„Смъртта може да почака“, 2021, 163 минути, реж. Кери Джоджи Фукунага, разпространение „Метро-Голдуин-Майер“ и „Юнивърсъл“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.