SKIF

Да гледаш света през очите на писател като Стайнбек е изключително любопитно. Сборникът „Америка и американците”, издаден от „Колибри” през 2011 г. в превод на Венцислав Венков, съдържа журналистическите статии на класика от 30-те години на ХХ век, както и негови есета и пътеписи от 50-те и 60-те, които не са толкова известни, колкото романите му.

Авторът води читателите на път из бедна Америка и туристическа Европа с еднаква лекота. В „Америка и американците” са разказани истинските истории на някои от любимите герои от романите на Стайнбек. Там е документалната „Улица Консервна” например и тя дори е по-интересна от художествената.

Писателят е изключително чувствителен към видяното и чутото, любопитните му очи улавят всяко движение на света и това го прави отличен журналист, макар и не в редакция. Той е пращал репортажите и размислите си в различни многотиражни издания в САЩ като външен автор. А за да си добър журналист, се смята, че трябва да си дишал редакционен въздух. Е, очевидно големият талант може и без това.

Не може да не се отбележи, че прекрасният текст и хубавият му превод страдат от изключително лошото оформление на книгата. Без никакъв въздух, дори без старанието всеки текст да се постави на нова страница – очевидно с цел да се пести от хартия, книгата доста губи. Тя няма и съдържание, та ако искаш да се върнеш на някой любим откъс, да го намериш лесно. Сбитият и дребен шрифт затруднява допълнително четенето. Всъщност сборникът е изкуствено съставен от няколко други, но това става известно на читателя едва когато прочете цялата книга.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин