„Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам."

„Всички войни са симптом за провала на човека като мислещо животно.“

„Книгите никога не са достатъчно.“

„Когато двама души се срещнат, те се променят взаимно – имаме двама нови човека.“

„Всичко, което струва само пари, не струва нищо.“

„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.”

„Силната жена е по-силна от мъжа, особено ако има любов в сърцето й. Обичащата жена е неразрушима.“

„В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото.“

 „Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.“

„Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“

„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…”

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“

„Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.“

„Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт.”

„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни.“

„Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.”

„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.“

"Малко любов" е като "малко вино" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето."

„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.“

„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.“

„Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете.” — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962

ДЖОН СТАЙНБЕК – американски писател, роден на 27 февруари 1902 г. Носител е на Нобелова награда за литература през 1962 г. и „Пулицър”. Най-известните му книги са „Гроздовете на гнева”, „За мишките и хората” и „На изток от рая”. Много от романите му се изучават и са сред най-търсените в училищата във Великобритания. В същото време според Асоциацията на американските библиотекари той е един от десетте автори, чийто произведения са забранявани най-често в периода 1991-2004, като "За мишките и хората" е на шесто място в тази класация в САЩ.

Умира на 20 декември 1968 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 78 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията