„Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам."
„Всички войни са симптом за провала на човека като мислещо животно.“
„Книгите никога не са достатъчно.“
„Когато двама души се срещнат, те се променят взаимно – имаме двама нови човека.“
„Всичко, което струва само пари, не струва нищо.“
„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.”
„Силната жена е по-силна от мъжа, особено ако има любов в сърцето й. Обичащата жена е неразрушима.“
„В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото.“
„Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.“
„Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.“
„Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт.”
„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни.“
„Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.”
„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.“
"Малко любов" е като "малко вино" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето."
„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.“
„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.“
„Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете.” — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962
ДЖОН СТАЙНБЕК – американски писател, роден на 27 февруари 1902 г. Носител е на Нобелова награда за литература през 1962 г. и „Пулицър”. Най-известните му книги са „Гроздовете на гнева”, „За мишките и хората” и „На изток от рая”. Много от романите му се изучават и са сред най-търсените в училищата във Великобритания. В същото време според Асоциацията на американските библиотекари той е един от десетте автори, чийто произведения са забранявани най-често в периода 1991-2004, като "За мишките и хората" е на шесто място в тази класация в САЩ.
Умира на 20 декември 1968 г.
