Издателство „Изток-Запад“ публикува историческото изследване на д-р Калин Йорданов „Кръстоносните походи: реликви и чудеса“.

В книгата е разгледана обстойно темата за кръстоносните походи, поклонничеството и култа към реликвите. Базирана е на огромен брой исторически източници, издирени, преведени, изследвани и интерпретирани – в голямата си част – от автора. Авторът проследява класическия период на кръстоносните походи, обхващащ XI–XIII век. Център на научния труд са историята на светите реликви на християнския Изток (Светите земи и Византия) и механизмите на тяхното придобиване и пренасяне на Запад в епохата на кръстоносните походи. Проследен е и култа към свещените християнски съкровища, лова на реликви и тяхното място, значение и характер за военизираното поклонническо движение на латинския свят.

 „Читателят има възможност да надникне в менталността на кръстоносците, в тяхната вяра и техните притеснения, в надеждите и алчността им, отразяващи времето, в което воюват, крадат, пазаруват, молят се и просто живеят“, пише в увода на книгата проф. Красимира Гагова.

КАЛИН ЙОРДАНОВ е доктор по история и археология, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент. Възпитаник е на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е хоноруван преподавател по Средновековна обща история в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Председател е на „Modus Vivendi“ – Средновековно общество в България; члeн е на „Mediаеvalia“ – „Сдружение за средиземноморски и европейски изследвания“. В свободното си време Йорданов е композитор и изпълнител в музикалните групи „Irfan“ и „Исихия“.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата