ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Агата Кристи писателка (1890 – 1976)

Произход: Англия, богато семейство

Образование: Домашно

Интереси: Литература, музика – свири на пиано и мандолина, езотерика

Постижения: 66 криминални романа, множество книги с разкази, пиеси, образите на Еркюл Поаро и Мис Марпъл

Най-известни творби: „Аферата в Стайлз“, „Десет малки негърчета“, „Азбучни убийства“, „Смърт край Нил“

Признание: Преведена на над 100 езика, след Шекспир и Библията, книгите ѝ са най-широко издаваните в света

-------

Не, не сте чували за Мери Уестмакот. Тя има 6 жалки розови романа, обича кучета, зелен цвят, Сибелиус, Елгар, Вагнер. На съвестта ѝ лежат стотици убийства, но винаги разкрива извършителя. Не дрънкам глупости, това е възможно във въображението и позволено в криминалната литература. Но Мери Уестмакот е безпощадно убита, когато се оказва, че е само аватар на Агата Кристи, кралицата на кримките.

Дейм Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, родена Милър, се ражда в Торки, Девъншър, през 1890 г. „Дейм” значи „дама” и е вариант на „сър”, титлата за рицар на Ордена на Британската империя. Но малката Агата не се интересува от тези неща. Родителите й са от горните нива на средната класа, татко е богат американец, мама е англичанка от Северна Ирландия, която пише поезия и е увлечена по езотеричното.

Агата се образова вкъщи и живее в свят на загадки и мистерии. Тя чете много и също пише поезия, въпреки напълно нечетливия си почерк. Има музикален талант, но не го развива заради слаби гласни струни и силна сценична треска. Болезнено срамежлива, Агата и като възрастна се насилва, за да влезе в магазин. А като малка е самотна, общува най-вече със слуги, кучета и въображаеми приятели. Обожава погребенията и сменя цветята върху гроба на канарчето Кики.

„Имах изключително щастливо детство” – спомня си.

Младата Агата Кристи няма амбиции, освен за добър съпруг. Има връзки поне с четирима мъже, но сляпата неделя идва с полковник Арчибалд Кристи. Първата световна война тече и в медения месец младоженецът отива на фронта, а младоженката е сестра в болница. През свободното време пописва романси с псевдонима Мери и чете, включително историите за Шерлок Холмс. Но се намесва сестра й.

„Тя каза, че не се намира добра детективска история, в която да не познаеш кой е престъпникът, а аз заявих, че мога да напиша. Тя се усъмни. И се роди „Загадъчната случка в Стайлз“ – спомня си Кристи.

Романът, отхвърлен от осем издателства и издаден от девето, днес е класика, там за първи път се появяват „малките сиви клетчици” и собственикът им, белгийският детектив Еркюл Поаро. Книгата излиза през 1920 г., Агата Кристи е родила дъщеря си Розалинд, Арчи не е на служба, работи в Сити и двамата са разделени заедно.

Разведряване има през 1924 г., когато са на околосветско пътешествие, а Агата става първата англичанка, която сърфира права на дъската. Този подвиг обаче не я спасява от ужасни противоречиви емоции. През 1926 г. първо умира майка й, после тя самата се събужда богата и известна с романа „Убийството на Роджър Акройд”, а накрая Арчи иска развод.

Тук Агата не издържа, с чанта багаж се качва в колата и изчезва.

Липсва 11 дни, 15 хиляди доброволци я търсят, откриват колата, нея не. Но, стимулирани от наградата, музиканти в бара на хотел в Йоркшир се сещат, че дамата, която всеки ден танцува на дансинга и онази, която се издирва, са един и същи човек. А на полицията Агата казва, че не помни нищо за изчезването, нито разпознава съпруга си.

Тя никога повече не обелва и дума за епизода, за който има три версии – рекламен ход, отмъщение на Арчи за развода или истинска дисоциативна амнезия.

Агата се разделя с Арчи, но запазва фамилията му - с нея е вече прочута. През 1930 г. среща 15 години по-младия Макс Малоун, археолог, с когото е щастлива. И, не, тя никога не е казвала, че е добре една дама да се ожени за археолог, защото с възрастта той я харесва все повече, това са слухове.

Въпреки че е запалена по археологията и помага в експедициите, Агата пише и издава една, често две, понякога и три книги на година. До смъртта си през 1976 г. написва 66 криминални романа, двадесетина сборника разкази, 20 пиеси и 17 сценария за филми. В половината инструментът за убийство е отрова.

В над половината престъпленията са разкрити от Еркюл Поаро, нищо, че Кристи го намира префърцунен и досаден. Тя е продала над 2 милиарда копия от романите си, преведена е на 103 езика, а пиесата „Капан за мишки” през 2015 г. отбеляза 25-хилядното представление и продължава да се играе.

Агата Кристи си отиде на 85 и в смъртта й няма нищо смущаващо - освен може би фактът, че всички знаят кой е убиецът, но никой не може да го арестува.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...