Проф. д-р ЕРИКА ЛАЗАРОВА

Солиден том, красиво оформен (с метафизичен пейзаж на един от най-интересните български живописци Николай Караджов) на издателство „Авангардпринт” ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка. 

Марин Сореску (1936-1996) е вече познат на нашата културна публика главно от периодичния печат и преводите на Огнян Стамболиев (1947). Сега изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература ни предлага повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно оригинален световен автор.

Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас: Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове. Първият му сборник „Единствен сред поетите” (1964) съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо, в които тънко и остроумно хиперболизира тяхната поезия. Със следващата си книга „Стихове” от 1966 г. той се представя като напълно оригинален творец, със завършен стил. И както пише в задълбочения си предговор преводачът: „ Марин Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература”. В тази „делнична” поезия  той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя: 

„Всеки пътник в този трамвай / прилича досущ/ на пътника,/ застанал плътно пред него./ Може би скоростта е твърде голяма,/ а може би в трамвая е доста тясно./ На всеки вратът му е като изгризан - / от вестника, дето се чете зад него./ Ето: усещам и аз вестник зад врата си, / готов да го пререже с краищата си. /Вените/ да ми прекъсне!                                             / „Присъда”/

 Не по-малко силна и оригинална е и драматургията на този „тотален писател”, без аналог в румънската и българската литератури. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават „драматургичния скелет”, както казва самият автор. (Подобен е и генезисът на повечето от  забележителните театралните опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, представен на български блестящо от Огнян Стамболиев). В сборника, който е  събрал всъщност два тома – „Стълба до Небето” (133 стихотворения) и „Жаждата на Солената планина” -  са включени пет пиеси и пет есета за театъра. Сред тях са философската монодрама „Рибарят Йона”  (играна с голям успех и в Ню Йорк), заглавната трагедия- поема „Лоно или Жаждата на Солената планина”, представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите, както и  „Дракула или Третият кол”- един оригинален текст за легендарния герой. Пиесите му имат дълъг живот и се играят по света. Мисля, че ще бъдат интересни и за нашата публика, ако режисьорите ни преодолеят  (поради неинформираността си!) предубежденията си към румънската драматургия.

Трябва да благодарим на преводача и критика Огнян Стамболиев за тази среща с този много интересен, оригинален автор. Преводите му на Марин Сореску, както и тези на другите големи румънци: Емил Мишел Чоран, Лучиан Блага, Мирча Елиаде, Йожен  Йонеско, Никита  Станеску, Панаит Истрати и Матей Вишниек, заслужават висока оценка и са достойни за този голям, световен автор.

 ------

„Стълба до Небето”, поезия, „Жаждата на Солената планина”, пет пиеси, превод: Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт”

 

ПОЛЕМИЧНА ПОЕЗИЯ

 Марин Сореску (1936- 1996) е сред най- интересните   румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена и „Струга”), превеждан почти в цял свят – от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург,  есеист и  критик с голяма ерудиция  и оригинална мисъл. Някои от критическите му  книги – „Трактат за поезията”, „Безсъници”, „Леко, с пианото по стълбите” -  достигнаха забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите”, „Смъртта на  часовете”, „Облаци”, „Въглища”, „Кладенци в морето”, „Смъртта на Дон Кихот”, „В Лилиеч”.Освен това, Сореску бе  и  много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона”, „Клисарят”, „Нерви”, „Лоно или Жаждата на солената планина”, „Третият кол или Дракула” бяха поставени на редица европейски сцени, стигнаха и до Бродуей.

Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с  много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия…

 

13 СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИН СОРЕСКУ

 

ТЪРЖЕСТВЕНО   

 

Всички мои ръкописи

отнесох на полето.

Изорах го дълбоко с плуга,

а после ги посях.

 

Зачаках какво ще поникне

от тези мои мисли,

радости, скърби, надежди.

Мина цяла година.

 

Сега бродя по черното поле,

неспокоен, очакващ –

поне една буква

да покаже стръкче.

 

Вярвам:

някой ден полето

ще запламти, ще грейне!

Ще закрача и аз по него –

с венец окичен – като Нерон!

---

 

КАТО СЕ ВСЛУШВАМ В ХОРАТА

Като се вслушвам в хората

Които минават край мен,

малко по малко се опитвам

да натрупвам запаси от знания.

 

Но като че ли твърде много са:

съюзите, междуметията, предлозите,

за да могат тези връзки

здраво да ни свържат.

---

 

АДАМ

Макар да живеел в рая,

Адам бил доста притеснен – 

разбирал, че нещо му липсва,

но не знаел точно какво. 

Тогава Бог взел едно от ребрата му

и сътворил Ева. 

Чудото се харесало толкова на Адам, 

че той веднага започнал да опипва

съседното ребро

и да си представя колко нежни са гърдите,

как прелестно са закръглени бедрата.

Така пред него се явила новата Ева.

В същия миг тя започнала да черви устните си,

сякаш се намирала пред огледало.

„Какво да се прави, животът е такъв!” –

въздъхнал Адам

и си сътворил още една Ева,

после втора, трета, четвърта...

Само за миг да се махнела

последната Ева

/ да отидела на пазар или разходка/,

и той изваждал от междуребрения си харем

нова Ева.

Накрая Господ забелязал

това разюздано и нагло творчество

и призовал Адам при себе си,

наругал го здравата

и го изгонил от Рая –

за привързаност

към сюрреализма.

---

 

 

ДВУКРАТНО

Аз гледам на всичко в света –

двукратно. 

Най- напред, за да се радвам,

после, за да тъгувам.

 

Чувам как короните

на дърветата

се смеят,

а корените им

плачат горчиво.

 

В  своя изгрев

слънцето 

е  все тъй жизнено 

и младо.

По  залез  – 

бързо загива.

 

В тези две корици

светът е безупречно подвързан.

А там се събира всичко,

което обичам и чета

двукратно.

---

 

ЕДИН ДЕН

Един ден

ще стана от масата,

за да избягам от думите

и от вас. 

Изобщо от всичко и всички

на този свят.

 

Очите ми ще стигнат чак до планината,

но аз ще продължа отвъд нея,

за да остане зад мене тя.

След облаците ще тръгна,

додето и те не останат зад мен.

 

И на слънцето ще обърна гръб,

на звездите, дори и на Вселената...

---

СЕНЕКА

По залез слънце, каза ми Нерон,

трябвало да си срежа вените,

но още е обяд

и ми остават четири- пет часа.

 

Какво да правя?

Писмо прощално да напиша

на моя верен Лукулус?

Нямам желание...

На цирк да ида в Колизеума?

Не се нуждая нито от хляб,

нито от зрелища.

 

Ето, че мина час.

Остават близо четири.

Водата вече пълни ваната,

прозявам се и гледам през прозореца –

ето го слънцето, 

последният за мене залез 

наближава.

 

Ах, колко ми е скучно.

---

ЛАОКООН

Синът е застанал зад бащата

и го дърпа с всички сили,

а костите им пращят 

до спукване.

Бащата се е хванал за брадата си,

а може би за шията си,

напрегнал е мишци

и тегли нещо

с титанични усилия.

 

Само дядото

няма за какво да се хване.

Пред него – 

празно пространство,

няма и друго тяло.

 

Започва да плаче,

стиснал здраво в ръце –

топка,

почти кръгла.

---

 

ХИМН

Корените на дърветата

всъщност са светци,

слезли под земята,

където се молят на колене.

Отвън остава

ореолът им -

листата, цветята...

 

Ще дойде и нашият ред

да станем светци

и да се молим на колене - 

да остане тази Земя -

вечно кръгла и благословена!

---

 

ЧАС

Час,

в който нещата,

уморени от премного смисъл,

заспиват

като страж,

подпрял се на копието си.

 

Стени и тавани,

Небе и Вселена,

не отпускайте цялата си тежест

върху мен.

 

Държа се за една- едничка 

дума,

а тя вече променя

смисъла си.

---

ШВЕЙК

Преди да ги подбере

Смъртта изпрати всички от набора

на щателен медицински преглед.

Провери коленете им с дървено чукче,

накара ги да кажат „тридесет и три”,

попита ги имат ли кариеси по зъбите

и от какво биха искали да умрат:

от сабя или от рак?

После им зададе и други въпроси.

 

А Швейк отговори на всичките

с неговото: „Целуни ме отзад!”

 

На всеки преминал прегледа,

Смъртта поръча да се яви 

за  Оня свят –

свежо избръснат

и да си носи суха храна за три дни.

Там щяла да им даде дрехи и оръжие.

После им дръпна дълга реч

за жизнените интереси на мъртвите

и призова да се сражават за тях.

 

Само храбрият войник Швейк

стоеше настрана,

опрян на ръждясалата си пушка

/ от Първата световна! /,

и на всички аргументи на Смъртта

отвръщаше неизменно:

„Целуни ме отзад!”

---

КОМПАС

Морето е огромен компас.

Изнервени риби плават в него

и сочат Север.

Всяко от тях – това е сигурно –

има своя полюс.

Копнее да го укрепи

и гълта

/ само когато Нептун е разсеян!/

по- малките полюси.

 

Говорят, идвал денят

на единния, научно установения Север,

когато всички рибки – 

от първата

чак до последната –

ще заплуват заедно,

в редица,

една подир друга – 

към Север – по корем,

към Юг – по гръб.

 

Тогава морските съдове няма

да объркват пътя си.

Ще изчезнат водовъртежите

и с този надежден компас

Земята

ще се ориентира още по- добре

в своето ежедневие.

---

АРХЕОЛОГИЯ

Изкопавам  един  пласт –

най- горния.

Под него някаква сянка

копае друг,

отдолу трети,

под него четвърти...

 

И все така –

всичките мъртви и живи копаят,

трескаво търсят

все по- надолу.

 

Удари на лопата

се носят дотук чак 

от другата страна на Земята.

 

Човечеството копае

неуморно –

археология!

Аз пък намерих 

само един камък.

 И това е всичко –

под това Небе.

---

ОХЛЮВ

 

Охлювът залепи очите си

с восък,

скри глава в гръдта си,

сви се в себе си.

 

Над него остана

черупката –

съвършена материя,

 опротивяла му отдавна.

 

Около черупката

дебне останалият свят, 

създаден по закони, 

които също са му опротивели.

 

А в края на тая

Вселенска скука –

той,

охлювът,

е сам на себе си опротивял.

---

 

АД

Най- непоносимото 

в Ада е туй,

че трябва да понасяш

всички страдания –

в най- пълна тишина,

за да се чува

как тлъстеят

праведниците

в Рая.

Подбор и превод: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ