МАРИС  СОРЕСКУ: Уважаеми Ален Боске, какво е за вас поезията?

 АЛЕН  БОСКЕ: Момент, да помисля. Да, има два начина за изразяване. Пишем в проза, за да се изразим конкретно и директно. Когато аз пиша проза, предварително знам какво ще излезе. Но при поезията е друго. За мен тя е преди всичко физическа потребност. Но не за да кажа нещо, което вече ми е известно, а за да открия нещо ново, например, елемент от собствената си самоличност. За да се опозная, трябва непременно да напиша стих...

С.: Звучи красиво! Да озаглавим така нашия диалог.

Б. : Добре. Тук става дума за Съзнателно и Подсъзнателно. Отначало е първото, а после – процесът на писане, и накрая – Осъзнатото.

С.: Бих искал да кажете нещо сега за „самоличността на поета”.

Б.: Ще ви кажа. Какво представлявам сега аз, нали? Добре. Първият етап бе отказа от голямата френска традиция. От Декарт, а след това  и от Атина и Рим. Етап на отрицанието! След това дойде ред на смеха, на Психоаналицата на Доктор Фройд и на Абсурда на Господин Йонеско.

С.: А сега?

Б.: Сега е ред на въпросите. Къде сме? Какво сме? На коя планета сме? И т.н.

С. : Сега наистина има вече куп въпроси. Цяла серия.

Б.: Според мен едно стихотворение може да отговори само частично на тези въпроси. Човекът не е съвършеното създание на природата. Поетът обаче изпитвва непреодолимо желание да го усъвършенства. Но за съжаление творецът не обръща внимание на недостатъците. Той пресътворява човека, измисля го, иска да открие самоличността му.

С.: И това е един обиколен път, така ли?

Б.: И да, и не. Този процес е нещо като надежда за бъдещето и в същото време – метаморфоза за човека. Един нов, непознат човек, непредвидим човек!

С.: А този човек дали ще има нужда от поезия?

Б.: Това аз не мога да предвидя.

С.: Една от вашите поетически книги съдържа само сонети. Прочетох я с голямо удоволствие и открих един твърде различен Ален Боске.

Б.: Преди двайсет години бях шокиран от факта, че френската поезия не се интересува от ежедневните неща, от науката, от техниката, от обикновения живот. Френските поети говореха за човек като за нещо константно, което не може да се промени, за нещо, бих казал, космическо и едва ли не абстрактно! Но човек не може да бъде абстрактна категория. Той живее сред определена среда, сред хиляди проблеми – големи и дребни, сред политически и улични убийства, безработица, алкохол и дрога, бензинови пари, шум, енергийна криза, секс, разводи, изневери, болести, епидемии и т.н. И, представете си, нищо от това да не присъства в поезията?! Да, за мнозина от френските поети човек е все още константна величина. А всичко това трябва да присъства сериозно и трайно в поезията...Попитахме ме за сонета. Да, това е стара и демодирана форма в поезията, но аз я избрах за тази книга, защото чрез сонета поисках да говоря за съвременния живот. Разбира се, това беше експеримент, който допуснах само веднъж...

С.: Но експеримент, който очевидно е успял. Тези сонети ме очароваха. Те излизат от пространството на днешната френска поезия. А не мислите ли, че през последните  десетилетия поезията в Европа се промени чувствително? Не само във Франция?

Б.: Да, така е. Вече не съществува локална поезия. Днес всички големи поети са в състояние да се разбират помежду си, да общуват. Римите – с техните досадни окови – изчезнаха (и това е много хубаво !) и ние вече сме сами с лице пред онова, което се нарича абсолютна поезия. За мен това е нещо очевидно, а също и малко тайнствено. Очевидно е, защото вече не сме копия на едностранчивата действителност, а отражение на ансамбъла от различни действителности.  И тайнствено, защото тайнственото вече съвсем не е изключение. Всички поети днес биха искали да оставят по нещо неизяснено,  нещо, което няма нужда от конкретизиране, изясняване.  И още нещо: мисля, че механизмът на поезията е вече еднакъв за цяла Европа, за двете Америки и  дори за Азия. Всъщност за Азия не съм напълно сигурен...Отношението ми към всеки чуждестранен поет е еднакво. Казвам, че съм съгласен с него, че разбирам две трети от него, а останалата трета, за щастие, не бих могъл да разбера. И това е по-добре! Бих дал сега за пример вашето прочуто и много интересно стихотворение „Шекспир”.

С.: Ако не можете да се сетите сега за някой по- добър поет от мен ...

Б.: Това удивително стихотворение за мен е дефиниция на поезията. Вие сте уподобили Шекспир на Бог, който докато си почива, има какво да направи. Тогава вие казвате: Първо трябва да умрем, после да възкръснем, защото има доста неща за вършене, макар всичко уж да е вече готово. И вторият парадокс е, че Бог трябва да умре за малко!... Да, днешната поезия е такава. Парадокс и нещо, което прави възможно по принцип невъзможното. Зная защо е така. Защото поетът живее в една достоверност. Абсурдна достоверност, която не притежава нито време, нито пространство, нито начало, нито край. И може би това обединява поетите днес. Говорихме за интелектуалната солидарност. Но тук има особена драма: рационалистичният дух не следва поета. Голямата цел на всеки поет е да овладее чрез ирационалното другите. Чрез ирационалното, а не чрез рационалното.

С.: Следователно това е поезията пред лицето на самата поезия. А поезията пред лицето на критиката?

Б.: Във Франция и в Западния свят се предпочита критиката на езика. Лингвистичната, морфологичната, не и на съдържанието, а на структурата. За нещастие, много поети днес в Европа правят структури, а не поезия. Истинска поезия.  Или просто смесват двете неща. За това в тяхната поезия няма колизии, образи, чувства, усещания. Тази поезия е суха и безплодна като абстрактната живопис, като атоналната музика. Липсва й динамика, чувственост. За мен това не е поезия. Преди поетите се стремяха към пределна емоционалност, а сега се страхуват и от най-мъничката емоция...

С.: Какви предчувствия имате за вашите бъдещи, още ненаписани стихотворения?

Б.: Не бих могъл сега да говоря за проектите си. За моите още неродени стихотворения. Носталгия, старост, нужда от стих...Сега пиша кратки неща, свободни по форма, нещо като интимен дневник на съвременен човек, с неговите страхове и вълнения. Това са нашите вечни въпроси: Защо? Кой? Кога? Как?...От друга страна – солидарността с природата, диалогът с планетите и звездите, с птиците и цветята, животните, с останалите хора. От трета – ехо от мистичната средновековна арабска поезия, тъй богата и великодушна. Старата арабска поезия, разбира се, днешната няма особена стойност...

С.: И може би един биографичен детайл...

Б.: Поезията трябва да възкреси човечеството, да възвърне предишния му лик. Убеден съм, че всеки истински поет има какво да каже, макар да се смята, че всичко вече е казано. Поетът трябва да съумее да убеди останалите хора, че те не са създадени да бъдат жертвани и убивани в името на някакви идеи или доктрини, като например комунизма. Или пък да загиват във войни, които съвсем не са им нужни.  Също така трябва да докаже, че освен обикновеният, директен, прозаичен и всекидневен начин на изразяване, има и друг – Поезията. Тя също ни дава възможности, може би по- добри, по- истински, за общуване, за човешка близост, за хармония...

Из  сб.”Трактат за вдъхновението”

 

Преведе от румънски: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Ален Боске ( 1919 – 1988)

НА ПОЕТА

Поете,  времето на хризантемите отмина -

не  падат  вече от лазурното небе.

Отмина времето  и  на медузите,

които се издигаха, пияни

от възхита,  отдън морето.

Поете,  небето пуска  вече само парашути,

а  отливът оставя мини,

 готови  нейде да се блъснат.

Поете, бурите отвяха и  Луната  и ето

под небето скиво и навъсено - 

стоят маскирани като оръдия объркани жирафи.

Поете, не тръгвай пак след  нишката на Ариадна - 

тя вече е бодлива тел!

Поете,  не търси   Свещения  Граал- 

той  носи само смърт, кръвопролития.

Поете,  обесиха и твоята прекрасна Беатриче  -

защото  дръзна тя да люби!

Поете, застреляха и Хамлет, и Отело -

защото се опитаха да мислят!

 

Поете, забрави удобните карети – сега е време  на

коли бронирани .

 Поете, ти  забрави и малките гальовни  испански кученца –

сега е друго време.

Какво остана Поете от  твойте  планини, Поете,

които със дъха си местеше?

Превърнати са в крепости.

Какво остана и  от  твоето пристанище, 

потънало сред стръмните скали?

Превърнало се е в гнездо на зли подводници.

А твоя  парк, ти помниш ли го още ?

И  той е вече гробище, Поете...

 

Преведе от френски:

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

Марин Сореску (1936 – 1996)

ШЕКСПИР

Шекспир сътвори света за седем дни.

През първия ден създаде небето,

планините, бездните на душата.

През втория – реките, моретата, океаните

и другите чувства. 

Даде ги на Хамлет, Юлий Цезар, Антоний,

Клеопатра, Офелия и на другите.

Даде ги на техните потомци,

за да ги наследят за вечни времена. 

През третия ден събра всички земни хора –

откри им вкусовете:

на щастието, любовта, отчаянието,

на ревността, на славата и тай нататък,

докато всички вкусове се свършиха.

Тогава тук пристигнаха 

някои закъснели индивиди.

Създателят ги погали 

по главите със съчувствие и каза, 

че не остава нищо друго,

освен да ги направи литературни критици.

Даде им творбите си.

Четвъртият и петият ден 

Шекспир посвети на смеха. 

Разреши на клоуните да правят шеги – 

изпрати ги при царете, императорите

и другите нещастници, 

за да се забавляват с тях.

През шестия ден реши някои

административни проблеми.

Пусна една буря

и научи Крал Лир

как да носи корона от слама.

Останаха и някои пропуски от това 

сътворение

и Шекспир създаде Ричард Трети.

През седмия ден се огледа наоколо, 

за да види

има ли още нещо да направи.

Директорите на театрите 

вече бяха облепили

земята с афиши – 

Шекспир си помисли… 

след толкоз труд

си струва май и той 

да отиде на театър.

Но преди това – 

тъй като беше доста уморен –

отиде за малко 

да умре.

 

Преведе от румънски:

ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана