„Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах! “

С тези стихове известният възрожденски революционер, просветител, даскал, писател и театрал подписва смъртната си присъда през 1876 г. Обесен е на 28 май във Велико Търново.

Роденият в Бяла Черква възрожденец носи името Киро Петров Занев. Учи в Батошевския манастир.Учителства по различни села, най-много в родната си Бяла Черква, като въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“.

Огромният му принос към е учредяването на първото селско читалище в България - „Селска любов“, през 1869 г. Година по-късно създава първия селски читалищен и училищен театър в България.

Бил е дописник на вестник „Македония“, пращал е фолклорни материали на Петко Славейков в Цариград. Автор е на три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). След смъртта му остават множество негови ръкописи: стихотворения, поемата „Пруско-френската война“, летописни бележки за въстанието на дядо Никола , Хаджи Ставревата буна, четата на Филип Тотю, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, „Софийското приключение“, сраженията на четата в Дряновския манастир. От Бачо Киро и учениците му са останали 34 ръкописни сборника с обем 4470 страници.

Бачо Киро е основният двигател на Априлското въстание във Великотърновския революционен окръг. Той е председател на основания през февруари 1872 г. Бялочерковски революционен комитет в присъствието на Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. През пролетта на 1876 г. Бачо Киро повежда над 100 млади момчета – цвета на Бяла Черква, и се включват в четата на поп Харитон. Тя се барикадира в Дряновския манастир и 9 дни удържа атаката от редовна турска войска.

Бачо Киро е сред малцината спасили се от четата. Той се скрива в родното си село, но местните старейшини, изплашени от предстоящо претърсване на къщите от турците, решават да го предадат. Той е заловен с хитрост и предаден на властта. Пред съда адвокатът му се опитва да го отърве от отговорност, но революционерът декламира признанието си в стихове на турски. Умира на 41 години.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.