„Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах! “

С тези стихове известният възрожденски революционер, просветител, даскал, писател и театрал подписва смъртната си присъда през 1876 г. Обесен е на 28 май във Велико Търново.

Роденият в Бяла Черква възрожденец носи името Киро Петров Занев. Учи в Батошевския манастир.Учителства по различни села, най-много в родната си Бяла Черква, като въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“.

Огромният му принос към е учредяването на първото селско читалище в България - „Селска любов“, през 1869 г. Година по-късно създава първия селски читалищен и училищен театър в България.

Бил е дописник на вестник „Македония“, пращал е фолклорни материали на Петко Славейков в Цариград. Автор е на три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). След смъртта му остават множество негови ръкописи: стихотворения, поемата „Пруско-френската война“, летописни бележки за въстанието на дядо Никола , Хаджи Ставревата буна, четата на Филип Тотю, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, „Софийското приключение“, сраженията на четата в Дряновския манастир. От Бачо Киро и учениците му са останали 34 ръкописни сборника с обем 4470 страници.

Бачо Киро е основният двигател на Априлското въстание във Великотърновския революционен окръг. Той е председател на основания през февруари 1872 г. Бялочерковски революционен комитет в присъствието на Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. През пролетта на 1876 г. Бачо Киро повежда над 100 млади момчета – цвета на Бяла Черква, и се включват в четата на поп Харитон. Тя се барикадира в Дряновския манастир и 9 дни удържа атаката от редовна турска войска.

Бачо Киро е сред малцината спасили се от четата. Той се скрива в родното си село, но местните старейшини, изплашени от предстоящо претърсване на къщите от турците, решават да го предадат. Той е заловен с хитрост и предаден на властта. Пред съда адвокатът му се опитва да го отърве от отговорност, но революционерът декламира признанието си в стихове на турски. Умира на 41 години.

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...