„Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах! “
С тези стихове известният възрожденски революционер, просветител, даскал, писател и театрал подписва смъртната си присъда през 1876 г. Обесен е на 28 май във Велико Търново.
Роденият в Бяла Черква възрожденец носи името Киро Петров Занев. Учи в Батошевския манастир.Учителства по различни села, най-много в родната си Бяла Черква, като въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“.
Огромният му принос към е учредяването на първото селско читалище в България - „Селска любов“, през 1869 г. Година по-късно създава първия селски читалищен и училищен театър в България.
Бил е дописник на вестник „Македония“, пращал е фолклорни материали на Петко Славейков в Цариград. Автор е на три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). След смъртта му остават множество негови ръкописи: стихотворения, поемата „Пруско-френската война“, летописни бележки за въстанието на дядо Никола , Хаджи Ставревата буна, четата на Филип Тотю, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, „Софийското приключение“, сраженията на четата в Дряновския манастир. От Бачо Киро и учениците му са останали 34 ръкописни сборника с обем 4470 страници.
Бачо Киро е основният двигател на Априлското въстание във Великотърновския революционен окръг. Той е председател на основания през февруари 1872 г. Бялочерковски революционен комитет в присъствието на Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. През пролетта на 1876 г. Бачо Киро повежда над 100 млади момчета – цвета на Бяла Черква, и се включват в четата на поп Харитон. Тя се барикадира в Дряновския манастир и 9 дни удържа атаката от редовна турска войска.
Бачо Киро е сред малцината спасили се от четата. Той се скрива в родното си село, но местните старейшини, изплашени от предстоящо претърсване на къщите от турците, решават да го предадат. Той е заловен с хитрост и предаден на властта. Пред съда адвокатът му се опитва да го отърве от отговорност, но революционерът декламира признанието си в стихове на турски. Умира на 41 години.