ЕВГЕНИЙ КЪНЕВ, "Фейсбук"

20 априлий е един от най-светлите дни в българската история. През 1876 г избухва – в буквалния смисъл – Априлското въстание. То показва на света, че не някой друг, а българите решават, че ще имат собствена държава. Кървавото писмо е най-трагичният символ на саможертвата.

За мен този ден може да бъде националният празник на България.

 Защо смятам така?

 1. Българите – с ясно национално самосъзнание – сами планират, организират и провеждат освободителна война.

 2. Въстанието е изцяло народно дело, отдолу, от недрата на народа. Няма свикване под бойни знамена, заповеди или призовки.

 Благодарение на дългогодишните неимоверни усилия на гениални личности като Левски и Раковски въстанието няма един център и един водач, а обхваща много краища на страната и дава на България митични герои като Бенковски, Ботев, Волов, Каблешков, Икономов, Бачо Киро, Поп Харитон, Райна Попгеоргиева, Васил Петлешков, Кочо Чистеменски, Спас Гинев и стотици други – никога толкова исторически личности не са се раждали за няколко седмици преди и след това в българската история!

 3. Никога не е имало толкова масова доброволна саможертва – всички тези герои са знаели, че отиват на сигурна смърт, но искрено са вярвали в знака на знамето: Свобода или смърт!

 4. Никой от героите не се е вдигнал заради материални или социални придобивки, както в наше време – напротив, повечето от тях са били наясно, че ще загубят всичко, което имат, а в някои случаи сами са изгаряли къщите си, за да знаят, че няма път назад!

 5. Събранието на Оборище полага бъдещето на българската демокрация и подготвя почвата за Великото Народно събрание в Търново.

 6. Въстанието дава много примери за бъдещите поколения българи, върху които се изгражда третата българска държава: самопожертвувание за родината и свободата, дали живот на третата българска държава.

 Най- важният завет е този на вдъхновителя на въстанието Васил Левски – че новата държава трябва да бъде демократска република, в която всички са с равни права – като европейките народи.

 7. Но един от най- редките примери, достойни за подражание – чиято липса ни спъва днес като нация – е примерът на Волов. Когато вижда, че има по- достойни от него – отстъпва лидерството на Георги Бенковски.

 8. Самият Георги Бенковски – една от най-подценяваните личности в нашата история – като лидер е съизмерим единствено с Левски. Какво е общото помежду им – огромна воля, безстрашие, организаторски талант, вдъхновяващи оратори и безкомпромисни с ценностите си по пътя към единствената си цел – свободна България.

 9. Въстанието дава начало на всички последващи действия, които водят до 3 март – и трябва да сме наясно, че всички тези събития са били невъзможни без 20 априлий и без българските въстаници и опълченци.

 10. Третата българска държава лежи върху костите на априлци.

 Вечна слава!

 

Вечни ще са и думите на дядо Вазов:

 “Перущице бледна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!”

 

 

Авторът е доктор по икономика

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...