ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Виктор Юго - писател, драматург, журналист, политик (1802 – 1885)

Произход: Безансон, Франция, високите нива на средната класа

Образование: учи право в Париж, но отрано се занимава с литература

Интереси: поезия, проза, драматургия, политика

Известен с: романите „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Човекът, който се смее“, пиеси – „Ернани“, „Лукреция Борджия“, „Кромуел“, поезия

Признание: един от най-ярките представители на романтизма в литературата, пер на Франция, член на Френската академия, погребан в Пантеона в Париж

-------

„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.”

Това са последните пет изречения, написани от Виктор Юго, велик писател, драматург, политик и любовник от ХІХ век. Цял живот Юго е обграден от смърт. Тя танцува наоколо, отнема всичко любимо, но го оставя жив - да страда безкрай и да преодолява страданието.

Играта на смърт започва с майка му, Софи, възпитала го в здрав католически и монархически дух. Юго дори не смее да ú съобщи, че е сгоден за Адел Фуше, а чака да умре, за да се ожени. Софи умира през 1821-а, когато Виктор е на 19.

Отнема му 25 години, за да преодолее възпитанието и да стане свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – пише в стихотворението „Написано през 1846”.

Първият му син Леополд умира малко след раждането, а брат му, Йожен, е прибран в психиатрия до живот.

Самотен, Юго се сближава с баща си, изтъкнат бонапартист, от когото се откъсва в детството заради майчиното влияние. И бащата обаче умира скоро след връщането на блудния син.

Десет години след сватбата, Адел започва да му изневерява с литературния критик Сент-Бьов. Тази връзка е дълга, а Юго се прави, че не вижда. Но и той има любовни афери. Най-важната, с актрисата Жулиет Друе, продължава 50 години. Сега пък Адел се прави, че не вижда.

С красивата и умна Жулиет Юго се запознава на репетиция за пиесата „Лукреция Борджия”. Флиртът се превръща в дълбока любов. Той наема за Жулиет къща, дава й рента, тя му е секретарка и го придружава навсякъде. В редките моменти, когато не са заедно, си пишат писма, а само нейните са над пет хиляди.

„Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения” – пише Жулиет.

Отначало помислих, че е лицемерие и тя ги дрънка такива, защото знае, че писмата ще останат за поколенията. Нищо подобно. Десетилетия наред Жулиет доказва, че никакво лицемерие няма, само най-искрена и чиста любов. Дай, Боже, всекиму.

През 1843-а, току-що омъжената дъщеря на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при инцидент с лодка. Лодката се обръща, тежките фусти я завличат на дъното, а завличат и съпруга й, който опитва да я спаси.

Тогава Юго е вече голям писател във Франция и известен по света. От излизането на първия роман са минали 18 години. Издал е пет стихосбирки, утвърден е като дълбок елегичен поет. Минали са и десет години от „Парижката света богородица”, веднага преведен на много европейски езици.

През 1827-а е поставена първата пиеса на Юго – „Кромуел”, с която разчупва схемата на класицизма и слага основи на романтичната драма. След успеха на „Кромуел”, идва „Ернани” и той се отдава изцяло на театъра, макар че пиесите му често са освирквани от публиката, която трудно приема субективния романтичен подход. Но дори освиркванията са добре дошли за Юго - той е вечно в центъра на вниманието, а това му харесва.

Когато умира любимата му дъщеря обаче, съкрушеният баща спира да пише за десет години, до доброволното изгнание през 1851-а. Юго е известен общественик, но през 40-те влиза пряко в политиката. През Юлската монархия той, още неоткъснал се от майчиното монархическо възпитание, е приближен на крал Луи-Филип, става пер на Франция и наивно опитва отвътре да промени режима, но с лоши последици.

През бунтовната 1848 Юго е кмет на 8 район в Париж и сам води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той е против силовото потушаване на метежа, а още по-късно пише „Клетниците”, чиито герои са изцяло от другата страна на барикадите. Писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се чувства част от тях.

Трансформацията към републиканец обаче е в ход. През 1849.а Юго подкрепя Луи-Наполеон Бонапарт за президент, но след две години, когато се обявява за пожизнен президент, бурно къса с него. Заради реакцията си е арестуван, а впоследствие и освободен е след намеса на Жулиет Друе. Юго първо заминава за Белгия, а оттам към британския остров Джърси.

Тук Юго, вече ярък републиканец, пише сатирични памфлети срещу Луи-Наполеон. Официално забранени във Франция, всички ги четат нелегално. Като истински гръмовержец обаче, той изпуска мярката и критикува британската кралица Виктория, на чиито остров живее.

Следва ново прогонване и установяване на Гърнси, където се успокоява малко. Юго се връща към литературната дейност, но работите му вече са пропити с политически заряд - както стихосбирките, така и „Клетниците”. Популярен е сред читателите и, макар отхвърлян от критиката, сякаш слънцето изгрява над главата му – но смъртта е решила да не сваля обсадата.

През 1868-а умира съпругата на Юго, Адел. По-късно, в кратък период, умират и двамата му сина. Последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, но безумна и затворена в психиатрия.

Сам Юго получава лек инсулт, но още е добре. Големият удар идва със смъртта и на Жулиет Друе. Две години по-късно, напуснат от всички близки и повечето литературни колеги и приятели, на 83, Виктор Юго също си тръгва, повален от пневмония.

Два милиона души го изпращат в последната разходка с катафалката на бедните от Триумфалната арка до Пантеона, където е погребан. Въпреки че отказва да бъде опят от свещеник, той, клетникът, все пак твърди, че продължава да вярва в Бог.

Снимки: Уикипедия