Из политическата реч "Правото и законът" на Виктор Юго, включена в книгата „Избрани речи и прокламации”, произнесени пред законодателното и учредителното събрание. Речта е издадена за първи път в България през 1896 г. от книжарницата на Христо Олчев в София в превод от френски на видния български политик, общественик, публицист  и дипломат Димитър Ризов. Книгата е преиздадена през ноември 2015 г. от издателство „Сиби” във вида, в който е отпечатана за пръв път. 

--------------------------------------------------------

„Какво да се заключи от всичко това? Едно само нещо. Пред тоя огромен ураган, още недосвършен, нека си помогнем един другиму.

 Ние още не сме вън от опасността, за да не си подадем ръка. 

О, братя мои, нека се помирим.

Нека тръгнем по безкрайния път на умиротворението. Доста сме се мразили. Примирие. Да, нека си подадем всички ръката. Нека големите се съжалят над малките, и нека малките опростят на големите. Кога най-сетне ще разберем, че всички ние се намираме на един и същи параход, и че корабокрушението е неразделно? Това море, което ни заплашва, е доста голямо за всички ни — в него има бездни както за вас, така и за мене. Аз го казах другаде и пак го повтарям: да спасиш другите, значи, да спасиш себе си. Солидарността е страшна, но братството е сладко. Първата ражда второто. О, братя мои, да бъдем братя!

Искаме ли да турим край на нашето нещастие? Нека се откажем от нашия гняв. Нека се помирим. Вий ще видите, как тази усмивка ще бъде хубава.

Нека пратим в далечно заточение светлата флота на миналото; нека възвърнем мъжете на жените им, работниците в ателиетата им, семействата в огнищата им; нека самите ний си възвърнем онези, които са били наши врагове. Мигар не е настанало времето да се обикнем? Искате ли да не се подновява старото? Турете му край. Да се тури край, значи, да се опрости. Който продължава да наказва, той го увековечава. Който убива врага си, оживява враждата. Междуособните войни излизат из всичките врата, не се затварят само от една врата, милосърдието. Най-действителната от репресиите е амнистията. О, жени, които плачете, аз искам да ви възвърна вашите деца.

О, нека простим!

Тоя вик на нашите души не е само нежен и разумен. Добротата не е само доброта, но и изкуство, Защо да се обсъжда бъдещето на отмъщения, надути от плачове, и на зловещото кръвопускане на злопаметността? Идете между дърветата, послушайте ехото и помислете за отмъщение; този глас, мрачен и отдалечен, който ви отговаря, то е вашата злоба, която въстава против вас. Пазете се, бъдещето е добър длъжник и то ще ви повърне вашия гняв. Погледнете на люлките у дома си, не очерняйте живота, който ги очаква. Ако не съжаляваме чуждите деца – нека съжалим своите. Умиротворение, умиротворение! Уви! Ще бъдем ли чути?

Пък и ако не бъдем. Все пак нека настоим ние, които искаме да се обещае, а не да се заплашва, ние, които искаме да се лекува, а не да се осакатява, ние, които искаме да се живее, а не да се умира. Великият закон е с нас. Има една дълбока паралел между светлината, която ни иде от слънцето, и милосърдието, което ни иде от Бога. Ще настане ден на пълно братство, както има полуден в деня. Не губи куража, о, състрадание! Колкото се отнася до мене, аз не ще се уморя, и всичко онова, що съм написал във всичките си книги, всичко онова, що съм засвидетелствал с всичките си свои дела, всичко онова, що съм казал на аудиториите, на трибуната в камарата на перовете, на гробовете на изгнаниците, в парламента на Франция, пред счупения с камък прозорец на „Площада на барикадите“ в Брюксел — всичко това аз ще го засвидетелствам, аз ще го пиша, аз ще го говоря непрестанно: трябва да се обичаме, обичаме, обичаме! Щастливите трябва да считат за свое нещастие нещастниците. Социалният егоизъм е едно начало на гробницата. Искаме ли да живеем? Нека съединим сърцата си и нека станем огромния човешки род…

Нека вървим напред, и нека влачим ония, що са останали назад. Материалното благоденствие не е морално блаженство; заглушаването не е лечение; забравянето не е плащане. Нека си помагаме, нека се покровителстваме, нека се поддържаме; нека признаем обществената грешка, и нека я поправим. Всичко, що страда, осъжда; всичко, що плаче у човека, кървави обществото; никой не е съвсем самичък; всичките живи фибри треперят заедно и се смесват; малките трябва да бъдат свещени за големите, защото от правото на всички слаби се съставлява дългът на всички силни. Аз казах.”

Париж, юни 1875 г.

 

ВИКТОР ЮГО (1802 г. – 1885 г.) сам се определя като “звучно ехо” на метежния ХIХ век. Надживява режима на Юлската монархия, който се опитва да реформира отвътре, едно въстание (1832 г.), две революции, които следват Вeликата френска революция от 1789 г. – от 1830 г. и 1848 г. (когато става кмет на район в Париж, а после и депутат на Втората република), държавния преврат от 1851 г. и установяването на Втората империя, а след това – изгнание. През 1871 г., след абдикацията на Наполеон III, се завръща във Франция, а през 1876 г. става депутат в Горната камара на Сената.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 133 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?