ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

В края на миналия век една американска студентка по езикознание в елитния университет Йейл се влюбва в гласовете на славянски хор, който изпълнява българска народна музика. Този момент е сред първите, които събуждат любопитството на Анджела Родел към българската култура.

 Години по-късно тя вече живее в България, говори, пее и превежда от български. Толкова добре, че във вторник стана носител на награда "Букър" заедно с писателя Георги Господинов, чийто роман "Времеубежище" преведе на английски.

"Това, което обичам у българите, както и в българската литература, е, че те просто са разказвачи на истории. Българите обичат да разказват", казва тя пред сайта на "Букър" след получаването на наградата.

 Родел е родена в щата Уисконсин, където живее до 5-годишна възраст. След това семейството се премества в Минесота. Обича историите от малка, а като тийнейджърка се захласва по руската литература. "Бях тийнейджърка депресарка, обичах Достоевски, виждах нещо различно в руската класическа литература, така че си казах, че руският е точно за мен", казва тя пред Капитал.

По-късно обаче, след като посещава България, се увлича по местния фолклор и култура. За пръв път тя пристига в страната в средата на 90-те по време на тежката финансова криза, а по-късно в началото на 2000-те години се премества за постоянно. С помощта на стипендия "Фулбрайт" Родел учи български език и фолклор в Софийския университет.

Освен Господинов тя е превеждала автори като Милен Русков, Георги Тенев, Захари Карабашлиев и Ангел Игов. Едно от основните причини българските автори да предизвикват интереса ѝ е, че според нея те са по-склонни да експериментират, отколкото писателите в страни с установен литературен канон, който създава определени жанрови очаквания.

 "В Америка има все повече критики, че покрай влиянието на програмите за творческо писане излизат книги по калъп, с много тесни жанрови изисквания, а дори и при по-високата литература има един тип атмосфера, един начин на изказ", добавя тя пред "Капитал". "На този фон книги като "Естествен роман" на Господинов или "9 зайци" на Виргиния Захариева ми се струват толкова авангардни и експериментални като структура, с тази смесица между роман и мемоар."

Пред списание "Култура" Родел казва, че избира книгите, които иска да превежда, по усет. "Прочитам книгата първо и веднага имам някакво усещане дали ми говори нещо. Усещам гласът как трябва да бъде на английски", добавя тя.

 

"В един момент книгата тръгва от само себе си. Това е много голямо удоволствие, един творчески момент, когато вече си влязъл в гласа на книгата и просто слушаш и записваш".

 Родел не е сигурна как съвременните технологии ще се отразят на преводаческата професия. Става дума за платформи за автоматичен превод като Дийп Ел (DeepL) или софтуера Чат Джи Пи Ти (ChatGPT). Те по нейни думи може да спестят на преводача търсенето на конкретни думи в множество речници, но може също да доведат до това читателите да подценяват повече ролята на преводача.

 От 2015 г. насам Родел е изпълнителен директор на българско-американската комисия на "Фулбрайт", а през през последните 10 години преподава превод в Софийския университет.

 Участвала е и като актриса във филмите "Козелът" и "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, както и в българската етнорок група "Гологан".

 Нейният превод на "Физика на тъгата" на Господинов спечели награда "Перото" на Националния център за книгата за 2015 г., награда от Американската асоциация на преподавателите по славянски и източноевропейски езици през 2016 г. и беше номинирана за трите най-престижни награди за превод в САЩ.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.