АНДЖЕЛА РОДЕЛ, БНР

 

 „Ние, преводачите, обикновено сме на втори план, но е хубава идея да може и ние да представим нашата работа в цялата тази литературна индустри. А преводът също е изкуство. Аз се чувствам като правилния човек, попаднал в България в правилния момент. Ключов момент в моето развитие като преводач, но и развитието на българската преведена литература на английски език, беше създаването на фондация „Елизабет Костова“. Самата Елизабет е писателка, омъжена за българин, и установила, че има нужда от такава институция, която да се грижи за превода. Никога не съм учила превод преди това, просто бях езиковед, но приятели ме молеха да преведа по някое стихотворение или разказ. Сега се радвам, че вече 5-6 години преподавам в СУ и виждам, че има много българи, които са израснали с английския език, учили са на английски в чужбина. Връщат се тук и това ми дава надежда, че има кой да ме наследи в добрия превод. След 10 години ще има доста повече хора като мен и това ще позволи много повече автори да бъдат преведени и повече издателства да публикуват преводна литература от български автори.

В САЩ обаче преводът на книги е цяла индустрия. Няма как да стигнеш и до една издадена книга, ако не си минал през всички етапи – от университета, през курсове по творческо писане, трима рецензенти и редактори – както казва мой колега – в Америка „редакцията е сеч“, там всеки те пита защо си избрал тази или онази дума, затова идва моментът на рутината. В България точно това ми допада – авторите са много самобитни. 

Сега превеждам Георги Марков, но е трудно, защото той е специфичен, говори за неговия период, за 60-те години на миналия век, за епохата на социализма. Досега съм работила с автори, на които мога да се обадя и да попитам нещо, но сега е малко по-опасно – да си сам и да не можеш да обсъждаш с автора. А една публика, която няма представа какво представляват порядките на социализма, няма как да разбере написаното от Марков. Той самият не може да говори директно за някои неща, само ги загатва, така че се налага аз да доразказвам на читателите за това време. Имам връзка със съпругата му Анабел, която ми помага с някои пояснения, но и тя не смее да пипа творчеството на Георги Марков.”

АНДЖЕЛА РОДЕЛ е двукратен стипендиант на комисията Фулбрайт. Родена е в САЩ. За пръв път идва в България през 1996 г., за да изучава българския език и фолклор в СУ „Св. Климент Охридски”. По време на обучението си придобива солидни знания за българския език и българската литература, а също и опит, който й служи при следването й в САЩ в областите на езикознананието и етномузикологията. През 2004 г. получава Фулбрайт стипендия, за да изучава българска народна музика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Откакто се премества за постоянно в България през 2005 г., Анджела изпълнява музика, участва във филми и телевизионни предавания и работи като професионален преводач на българска литература на английски език. Седем български романа са отпечатани в нейн превод  в САЩ и Великобритания. Сред тях са „Захвърлен в природата” на Милен Русков (2011), „18% сиво” на Захари Карабашлиев (2013) и „Физика на тъгата” на Георги Господинов (2013), като последният роман попада в кратките списъци за номинация на двете най-престижни награди за преводна литература в САЩ. През 2015 г. е избрана за изпълнителен директор на българо-американската комисия Фулбрайт.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.