ПЛАМЕН АСЕНОВ, ""Свободна Европа"

 

Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616) - писател, поет, драматург 

Произход: Алкала де Енарес, кралство Кастилия и Леон, семейство на бръснар-хирург и дъщеря на разорен благородник

Образование: йезуитско училище в Кордова или Севиля (предполагаемо), университет в Саламанка (предполагаемо)

Известен с: „Дон Кихот“, „Галатея“, „Поучителни новели“, „Пътуване до Парнас“

Признание: „Дон Кихот“ е смятан за първия съвременен европейски роман

-------

Най-трагичната дата в историята на европейската и световна литература може би е 23 април 1616 г. Денят е събота, времето - пролетно, но едновременно умират двама велики писатели – англичанинът Уилям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес Сааведра.

Макар да има доста романи, стихове и пиеси, Сервантес е прочут най-вече с книгата, в която лудичък испанец от ХVІ в. - Дон Кихот, се вживява в ролята на средновековен рицар, яхнал знаменития кон Росинант.

Придружен от практичния, но не по-малко луд оръженосец Санчо Панса и неговото магаре, Дон Кихот преживява телесни и умствени авантюри из Ла Манча, провинция в Централна Испания. Сред тях са битки с великани и магьосници, спасяване на невинни жертви от разбойници, достойно управление на остров и други чудати, но и чудесни истории.

Постепенно обаче човек разбира, че го привличат не толкова спиращите дъха, тревожни и леко смешни приключения, в които реалността никога не е, каквато е. Осъзнава, че повече е захласнат по разсъжденията в разговорите на героите.

В тях лудостта по неповторим начин се преплита с мъдростта, но те ни казват толкова, колкото можем да чуем в момента. И когато продължим да четем, казват още. А ако след години се върнем към тях, установяваме, че нищо не сме разбрали, че всичката мъдрост на света едва започва да се открива. Точно както в живота, впрочем.

„Гениалният идалго Дон Кихот де Ла Манча”, както би трябвало да се преведе заглавието на български, се счита за първия съвременен европейски роман. А през 1965 г. в Ню Йорк се поставя за първи път „Човекът от Ла Манча”, постановка с 2328 представления само на Бродуей и пет награди „Тони”, включително за най-добър мюзикъл.

През 1972 г. пък режисьорът Артър Хилър прави едноименния филм. В него и двете главни роли – на писателя Сервантес и героя Дон Кихот, се играят от Питър О`Туул, а София Лорен е красивата Дулсинея.

„Аз съм Аз, Дон Кихот, // господар на Ла Манча, // съдбата ме зове и тръгвам - // а ветровете диви на късмета // ще ме тласкат все напред // накъдето и да ме запратят.// Накъдето и да ме запратят, // напред към славата отивам!“

Така пее Питър О`Туул и като Дон Кихот отправя предизвикателство към Вселената. А авторът, Мигел де Сервантес, също отправя предизвикателство към Вселената, както чуваме в „Глоса”, негов текст от 1615-та:

„Да стане миналото настояще, // не повече от туй ще искам аз - // или пък врящото сегашно //да стане бъдеще завчас.“

Това космическо желание за разместване на пластовете време, оттам - на съдби и хора, се проявява и в книгата за Дон Кихот, в нейната съдба, в съдбата на героя, в съдбата на автора. Всъщност автор и герой в тази оплетена испанска история наистина трудно се разделят. Не съм го измислил аз, твърди го Мигел де Унамуно, писател и философ, в есе за Дон Кихот.

Според Унамуно, както Флобер се идентифицира с Ема Бовари, така и Сервантес би могъл да каже: „Дон Кихот, това съм аз“. „Дон Кихот олицетворява душата на Испания и носи типичното за испанеца трагично чувство за живота”, твърди Унамуно. Но същото се отнася и за Сервантес.

„Дали Испания е създала Сервантес или Сервантес е създал Испания - такава, каквато е и днес в културното съзнание на света”, риторично пита фолософът.

Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 г. край Мадрид. Баща му е бръснар-хирург, а майка му е от семейство на разорени благородници. Няма данни Сервантес да е учил нещо, но на младини има много житейски подвизи. Участва в голямата битка между християни и мюсюлмани при Лепанто, където е ранен три пъти, пет години е в робство при алжирски пирати, от което прави четири неуспешни опита за бягство и други приключения.

До 33-ата си година Сервантес изживява толкова много животи и натрупва толкова опит, че славата му на мъдрец е напълно заслужена. През 1580 г. той се прибира в Испания, заради военните заслуги получава дребна служба и започва да пише неистово. Отначало поезия, но малко стихотворения са запазени. Идва и първият роман – „Галатея”, който го прави известен, но не и богат. Става бирник, но започва да бърка в кацата с меда и влиза в затвора. После го връщат на служба и всичко се повтаря. Дори потретя.

Предполага се, че точно в затвора назрява идеята му за „Дон Кихот”. Намерението на Сервантес е за пародия на средновековните рицарски романи, родена от напрежението между старите идеали и новата действителност. При четенето на книгата обаче се забелязва как това намерение се реализира обратно – като пародия на съвременната на писателя действителност, родена от напрежението между истинските и фалшивите идеали в нея.

Така за автора Сервантес, също както и за героя му Дон Кихот, целият истински, достоен и зрял човешки живот, се превръща в една невъзможна мечта: „Да мечтая невъзможна мечта, // да се бия с враг непобедим, // да понеса непоносима тъга, // да съм там, дето смелите не смеят.“

Мечтата на Мигел де Сервантес да живее в свят, достоен да се живее в него, се оказва наистина невъзможна. Той опитва оттук-оттам, но на 69, три дни, след като завършва последния си роман, заминава да търси друго, по-подходящо място за живот. Погребан е в женския манастир на ордена „Света Троица” в Мадрид. Когато орденът се мести, костите му изчезват.

Но може би не са изчезнали, а са пръснати като реликви между нас, читателите, завинаги влюбени в безумния мъдрец Дон Кихот, захласнати по наивната гениалност на Санчо Панса, изгарящи по прелестния идеал за жена, на име Дулсинея. Може би.

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...