БНР,"Христо Ботев"

На 2 ноември се навършват 124 години от рождението на българския поет, писател и преводач Асен Разцветников. Той е смятан за един от най-ярките представители на “септемврийската поезия“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. 

Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) е роден в с. Драганово, Великотърновско през 1897 г. Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г. Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите.

Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.). 

От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки. След т.нар. "Септемврийско въстание" публикува в сп. "Нов път" и в. "Нов път" като част от "четворката" млади (А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев, Г. Цанев). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.

Издава стихосбирката "Жертвени клади" (1924), а след дълбока криза във възгледите си – поемата "Двойник" (1927). Следва стихосбирката "Планински вечери" (1934). 

През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Автор е на многобройни книги за най-малките: "Юнак Гого" (1934), "От нищо нещо" (1932), "Хороводец Патаран" (1936), "Комар и Мецана" (1946), "Щурчовото конче" (1948), "Сговорна дружина" (1950), "Що е то?" (1956), "Юначина" (1968) и др. 

Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“. Превежда Гьоте, Молиер и други големи автори, пише по въпросите на преводаческото майсторство. 

От 1934 г. се отдава на литературна дейност. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Умира на 30.07.1951 г. в Москва.

Чуйте коментара на Росица Александрова и запис от Златния фонд на БНР със спомени за писателя и изпълнение на негови произведения тук