Тръгнал кос
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак -
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил, па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак -
бре-бре, че юнак!
---
Недей тъгува за мойта изневяра
Недей тъгува за мойта изневяра,
обичай ме и всичко забрави.
Когато плачеш, запалвай си цигара
и знай, димът ще скрие твоите сълзи.
Какво от туй, че други мен целува,
нали съм твоя аз сега и до зори!
Недей тъгува за мойта изневяра,
обичай ме, макар и с болка и тъга.
---
Тумбалалайка
Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.
Циганка стара пуши с лула
и си спомня за младостта -
Как с балалайка свирила тя
чудната песен за любовта.
Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.
Тя живяла бедно, сама
със мечтите на младостта.
Влюбени срещала по света,
с радост им пяла тя песента.
Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
старата песен за любовта.
Много разказвала за любовта,
топлела много сърца по света.
Но не открила никому тя,
чудната тайна на любовта.
Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.
Тумбалалайка,
тумбалалайка,
ту, ум, тумбалалайка,
ту, ум, тумбалала.
Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.
---
Сънувах те до мене
Сънувах те до мене
в среднощен час,
целувах ти очите
и плаках аз.
Сърцето ми изгаря
в безумен плам.
Къде да те намеря,
и аз не знам.
Събудих се и тихо
зовях в нощта.
О, как е чужд, о, как е пуст
без теб света!
---
АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ – български поет, писател и преводач, роден на 2 ноември 1897 г. Зпочва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Причисляван е към един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“. През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши "Весела дружина". Умира на 30 юли 1951 г.
