Книгата на Георги Дюлгеров „Биография на моите филми“ настойчиво се дистанцира от автобиографията, за да кръстоса в специфична мемоаристика истории за филми и техните създатели през социалистическия период на творчеството на кинорежисьора - от дипломната му работа „Бъчварят“ по Хайтов до „Лагерът“. И понеже става дума за кино, изданието акцентира на визуалния материал - снимки и отделни епизоди, които се активират чрез специален QR код.
Книгата "Биография на моите филми“ е адресирана към младите, защото си поставих задачата да разкажа за времето, в което сме живели, време, за което е необходимо да останат свидетелства, коментира Дюлгеров в предаването "Нощен хоризонт":
„Това е книга, която обхваща така наречения соцпериод, защото всички филми, които съм направил по това време, могат да бъдат обединени от една тема, а тя е личност срещу обществото. По някакъв начин оглеждайки тези филми си давам сметка къде иносказателно, къде пряко съм се опитвал да разказвам за системата, в която съществувахме тогава“.
Според него „сега никой не милее за киното като за продукт, който да изгражда истинските ценности“:
„За мен киното е моят живот, аз съм го казвал неведнъж и в книгата го декларирам - живях чрез киното. Сега животът ми е малко скъсен, тъй като нямам шанс от дълги години да правя, но имам студентите, радвам им се, работя с тях, надявам се, че някой от тях ще устискат, ще проявят характер и ще разказват за времето, в което живеем“.
Нашите политици за съжаление мислят за всичко друго, но не и за култура, смята режисьорът.
„Аз съм любопитен, сега предстои предизборна надпревара, да видя кой ще каже нещо конкретно за културата, кой ще каже нещо за това, че една нация оцелява тогава, когато има култура“, подчерта Георги Дюлгеров.
На 1 октомври 2010 година проф. Георги Дюлгеров е удостоен със званието “Почетен професор на Нов български университет” за големи постижения в областта на българското игрално кино и особени заслуги в преподаването по филмова режисура. В българското кино проф. Георги Дюлгеров притежава най-престижните награди за кинорежисура, получени на международни и национални фестивали. Член е на Европейската филмова академия. Режисьор е на 14 игрални филми (сред които “Авантаж”, “Мера според мера”, “Трампа”, “Изпит”, “Черната лястовица”, “Лейди Зи”), десетки документални (сред които “За момичетата и тяхната Нешка Робева”, “Спомени за Океански риболов”).
