"Записки по едно предателство“ е новият филм на режисьора Георги Дюлгеров, който има премиера на предстоящия "София филм фест", съобщи БНР. Филмът, вдъхновен от епохалните "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов, представлява 94-минутен исторически разказ за предателството и смъртта на Георги Бенковски и срещата на Захарий Стоянов с дядо Вълю десет години по-късно.

Прожекцията е на 19 март от 20:30 часа в кино "Люмиер".

"Поводът да напиша този сценарий е емоционален. В една телевизионна игра на знания учител от средния курс в гимназия на въпроса на водещия: "Какво знаете за Георги Бенковски?", каза, че не знае много и на конкретния въпрос: "Знаете ли как той е загинал" – каза, че не знае. Учител, повтарям, от гимназия. Това много ме ядоса, признавам си, защото дълбоко в себе си вярвам, че нация, която не познава добре историята си, няма бъдеще. Това съм изповядвал във филмите, които съм правил. И тогава, още на другия ден, седнах, грабнах "Записките" на Захарий Стоянов и написах сценарий, който, благодарение на това, че телевизията обяви позиция за екранизация, след деветгодишна пауза реализирах", каза в предаването "Артефир" режисьорът.

 За него "Записки по българските въстания" служи като българска библия, с която трябва да се гордеем. А срещата с предателя е толкова покъртително драматична, че си плаче за кино.

Филмът на Георги Дюлгеров цели да репродуцира смъртта на Бенковски, но и да припомни кой е той всъщност. Разказът проследява основни етапи от неговата дейност по подготовката на въстанието и след това.

"Историческите филми не би трябвало да бъдат илюстрации към читанките по история. Те въпреки това, че трябва да са автентични и да възпроизведат историческите събития максимално достоверно, в това съм убеден, би трябвало да имат и някакво послание към съвременниците. Иначе ще стоят като някаква архаика и неминуемо се стига до изкуствена, възторжена патетика. Това исках да избегна и затова много стриктно се придържах към "Записките", защото самият Захарий Стоянов не си позволява да преиначава фактите и да създава погрешни патриотарски настроения. Това е величието на тази книга – че в нея има и величието, и падението", каза още Дюлгеров.

С филма си той се опитва да разгледа човека в неговото диалектично многообразие. Режисьорът се занимава с въпроса за предателството, а изводът, който предлага, е, че робът е предател, свободният човек не е.

В "Записки по едно предателство" участват Пламен Димов в образа на Георги Бенковски, Иван Николов, който играе Захарий Стоянов, и Ивайло Христов в ролята на предателя дядо Вълю. Ключови персонажи във филма са и отец Кирил, изигран от Цветан Алексиев, Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, в чиято роля влиза Джордж Арабаджийски. Оператор на филма е Веселин Христов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Мила Искърова, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, студентка на Георги Дюлгеров.

 

 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...