Изабела Роселини (65) е дъщеря на Ингрид Бергман и Роберто Роселини. Израснала е в Париж и Рим. През 1976 г. започва актьорска кариера като прочутата си майка. Най-известните й фирми са „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч. През 80-те става модел на Lancôme. Автор е на няколко книги. Последната й се казва „Моите кокошки и аз“, в която разказва за живота си в селската си къща на Лонг Айлънд. Актрисата даде интервю за derstandard.at.
---
Как са кокошките Ви?
- Много добре. Снасят много яйца. Когато дните стават дълги и грее по-дълго слънце, хормоните им се стимулират. Имаме яйца в изобилие. От юни до октомври снасят по-малко.
Излюпват ли се пиленца?
- Не, не искам пиленца. Кокошките ми са от редки видове, някои заплашени от изчезване. Те са от Индонезия, Чили, Китай, Египет и Европа и изглеждат съвсем различно. Искам да запазя това многообразие, не искам смесване на видовете. Управлението на едно селско стопанство е доста сложно, за да не се стигне до кръвосмешение.
Написахте дори книга за това.
- Да, детска книга. Очаквах, че кокошките са глупави и обикновени животни – че само кълват и се разхождат. Но тази грешна представа идва оттам, че ги гледаме само отвисоко. Когато обаче ги снимаш и слезеш на тяхното ниво, си изненадан колко особени са движенията им и колко изразителен е езикът на тялото им.
Как се породи желанието Ви да отглеждате кокошки?
- Живея на Лонг Айлънд. Преди няколко години си купих парче земя и си направих селскостопански двор. В началото отглеждах само зеленчуци. След това взех няколко пчелни кошера. Купих и животни – опитах с пуйки, овце и прасета. Не желаех обаче да ги коля, затова се насочих към кокошките: те снасят яйца.
Израснали сте в Рим и дълго сте работили в Ню Йорк. Като прочута актриса и модел как така се озовахте в селски двор?
- Винаги съм обичала животните. С напредването на възрастта ми получавам все по-малко ангажименти като модел и актриса. Записах се да уча етология (наука за поведението на животните) в Hunter College в Ню Йорк. Когато ми се откри възможността да имам селскостопански двор, изпълних една своя детска мечта.
Наблюдавате ли тенденция на връщане към живота на село и сред природата?
- Представата за идиличен живот на село съществува във фантазията на хората, живеещи в големите градове. В действителност селският живот представлява много работа, а пари се печелят едва едва.
Който намира удоволствие в това, ще се чувства добре. Моите работници се трудят с желание, без да има перспектива да забогатеят. Жената, която се грижи за зеленчуците, 25 години е била на ръководна позиция в града. Сега се наслаждава да работи навън под открито небе.
Какво харесвате на селския живот?
- Тъй като пътувам много, когато се прибера, съм много щастлива. Това е съвсем различно чувство. Да живея на село ме улеснява да се концентрирам в ученето и писането. Особено през зимата, когато няма какво да се прави.
В автобиографията си „Some of Me“ разказвате, че баща Ви е искал да снима филми за биологията и сте се гмуркали за морски таралежи, за да снима оплождането на яйцата им.
- Спомням си как помагах на баща ми. Той много обичаше да наблюдава яйца под микроскоп. Интересуваше се много от науката. Решаващи за мен бяха историите с животни, когато ги четях, разбрах, че искам да уча това. Етология обаче не се преподава почти никъде. Има в Оксфорд и Кембридж, но не и в Италия, където израснах. Затова сега си наваксвам.
Пишете, че който веднъж е живял с кучета, котки, зайчета, птици, прасета, вече нищо не му е чуждо. На тази база разбирате ли и сегашния американски президент?
- Трудно е да го разбереш. Преди всичко ми е неразбираемо как можа да стане президент. В Америка има голямо разочарование и това беше протестен вот. Но се питам дали тези, които го избраха в знак на протест, сега се ужасяват от резултата. Положението е много тревожно. Тежко политическо време настана за Америка.
