Изабела Роселини (65) е дъщеря на Ингрид Бергман и Роберто Роселини. Израснала е в Париж и Рим. През 1976 г. започва актьорска кариера като прочутата си майка. Най-известните й фирми са „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч. През 80-те става модел на Lancôme. Автор е на няколко книги. Последната й се казва „Моите кокошки и аз“, в която разказва за живота си в селската си къща на Лонг Айлънд. Актрисата даде интервю за derstandard.at.

 ---

Как са кокошките Ви? 

- Много добре. Снасят много яйца. Когато дните стават дълги и грее по-дълго слънце, хормоните им се стимулират. Имаме яйца в изобилие. От юни до октомври снасят по-малко. 

Излюпват ли се пиленца?

- Не, не искам пиленца. Кокошките ми са от редки видове, някои заплашени от изчезване. Те са от Индонезия, Чили, Китай, Египет и Европа и изглеждат съвсем различно. Искам да запазя това многообразие, не искам смесване на видовете. Управлението на едно селско стопанство е доста сложно, за да не се стигне до кръвосмешение. 

Написахте дори книга за това.

- Да, детска книга. Очаквах, че кокошките са глупави и обикновени животни – че само кълват и се разхождат. Но тази грешна представа идва оттам, че ги гледаме само отвисоко. Когато обаче ги снимаш и слезеш на тяхното ниво, си изненадан колко особени са движенията им и колко изразителен е езикът на тялото им. 

Как се породи желанието Ви да отглеждате кокошки? 

- Живея на Лонг Айлънд. Преди няколко години си купих парче земя и си направих селскостопански двор. В началото отглеждах само зеленчуци. След това взех няколко пчелни кошера. Купих и животни – опитах с пуйки, овце и прасета. Не желаех обаче да ги коля, затова се насочих към кокошките: те снасят яйца. 

Израснали сте в Рим и дълго сте работили в Ню Йорк. Като прочута актриса и модел как така се озовахте в селски двор?

- Винаги съм обичала животните. С напредването на възрастта ми получавам все по-малко ангажименти като модел и актриса. Записах се да уча етология (наука за поведението на животните) в Hunter College в Ню Йорк. Когато ми се откри възможността да имам селскостопански двор, изпълних една своя детска мечта. 

Наблюдавате ли тенденция на връщане към живота на село и сред природата? 

- Представата за идиличен живот на село съществува във фантазията на хората, живеещи в големите градове. В действителност селският живот представлява много работа, а пари се печелят едва едва. 

Който намира удоволствие в това, ще се чувства добре. Моите работници се трудят с желание, без да има перспектива да забогатеят. Жената, която се грижи за зеленчуците, 25 години е била на ръководна позиция в града. Сега се наслаждава да работи навън под открито небе. 

Какво харесвате на селския живот? 

- Тъй като пътувам много, когато се прибера, съм много щастлива. Това е съвсем различно чувство. Да живея на село ме улеснява да се концентрирам в ученето и писането. Особено през зимата, когато няма какво да се прави. 

В автобиографията си „Some of Me“ разказвате, че баща Ви е искал да снима филми за биологията и сте се гмуркали за морски таралежи, за да снима оплождането на яйцата им. 

- Спомням си как помагах на баща ми. Той много обичаше да наблюдава яйца под микроскоп. Интересуваше се много от науката. Решаващи за мен бяха историите с животни, когато ги четях, разбрах, че искам да уча това. Етология обаче не се преподава почти никъде. Има в Оксфорд и Кембридж, но не и в Италия, където израснах. Затова сега си наваксвам. 

Пишете, че който веднъж е живял с кучета, котки, зайчета, птици, прасета, вече нищо не му е чуждо. На тази база разбирате ли и сегашния американски президент? 

- Трудно е да го разбереш. Преди всичко ми е неразбираемо как можа да стане президент. В Америка има голямо разочарование и това беше протестен вот. Но се питам дали тези, които го избраха в знак на протест, сега се ужасяват от резултата. Положението е много тревожно. Тежко политическо време настана за Америка. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина