SKIF
Един добър роман, превърнат в скучен филм – за жалост това е равносметката от дългия два часа филм по едноименния роман на Паоло Джордано. Книжният бестселър никак не се е получил на лента и е трудно да се каже защо.
Самият Джордано анонсира преди години в едно интервю, че на снимачната площадка е много скучно. Напълно го разбираме. Филмът е тегав, разпокъсан и вероятно абсолютно неясен за зрителите, които не са чели книгата на Джордано. Тези, които са я чели, пък се питат – къде се изгуби магията.
С романа „Самотата на простите числа” 28-годишният автор стана най-младият носител на престижната литературна награда „Стрега” в Италия. Кино и литература обаче са съвсем различни жанрове. Затова е обяснимо, че сценарият по един добър роман не се е получил. Не е успял и режисьорът въпреки голямото му желание да направи драматичен филм. Тъжен е и разпокъсан.
Драмата на Аличе и драмата на Матия не успяват да трогнат, метафората, че остават прости числа до края – тоест „делят се” само на себе си и на 1 – се губи в неясните фрагменти. Липсата на сюжетен разказ напълно спъва този болезнен филм. А в романа не е така – там историите на двамата главни герои текат увлекателно.
Лука Маринели, Мартина Албано, Ариана Настро, Томасо Нери и Изабела Роселини се мъчат да дадат живот на героите си, имат частични успехи, но общият им резултат е слаб.
