„Защо да се лъжем - живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек.“

„Красотата, която ме впечатлява най-много, не е тази, която скрива недостатъците, а тази, която подчертава уникалността, оригиналността.“

„Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета.“ 

„Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си - не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си.“

„Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една шаблонна красавица.“

„Истинската елегантност е проявление на независим ум.“

„Днешната публика трудно може разбере защо родителите ми се срещнаха и се влюбиха. Моят баща, един невероятен интелектуалец с морални принципи, американските вестници го принизиха до нивото на плейбой… Това е унизително.“

„Синьо кадифе“ е единственият филм, в който се разсъблякох. Опитах се да не бъда секси, да не бъда сексапилна. Исках да бъда парче месо – същество с постоянно чувство за страх, с чувство за заплаха… Както виетнамското момиче от снимката, което бяга от напалма…“

„Аз, както и моята майка, не разбирахме, че да имаш кожено палто означава смъртта на едно животно в дивата природа.“

„Представата за идиличен живот на село съществува във фантазията на хората, живеещи в големите градове. В действителност селският живот представлява много работа, а пари се печелят едва едва.“

ИЗАБЕЛА РОСЕЛИНИ – италианска актриса и модел, родена на 18 юни 1952 г. Дъщеря е на шведската актриса Ингрид Бергман и  италианския режисьор Роберто Роселини. Най-известните й фирми са „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч. През 80-те става модел на „Lancôme“. Автор е на няколко книги. Последната й се казва „Моите кокошки и аз“, в която разказва за живота си в селската си къща на Лонг Айлънд

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина