ЕЛЕН ЕНИ, ARD/DW

Ан Апълбаум (60) е американска историчка и писателка, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ - за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна.

-----

Отдавна се занимавате с изследвания на авторитарни движения. Какво е по-различното в сегашния възход на ултраконсервативните сили в САЩ от това, които сме виждали при други политически движения?

- Важно е да осъзнаем, че т.нар. крайнодясно движение вече е достигнало центъра на обществото. Повечето американци вече не получават новини и информация от вестниците, телевизията или журналистите. Те се информират от социалните мрежи, подкастове и реклами. А там се поставят различни искания от тези, които бяхме свикнали да чуваме от републиканците в миналото. Съвсем ясно е, че става дума за радикална промяна на институциите – например чрез масови уволнения на държавни служители.

 

В САЩ има разделение на властите - има парламент и съдилища. Възможно ли е един човек, т.е. Доналд Тръмп, а и неговото правителство наистина да стигнат толкова далеч, че да осъществят всичко, което описахте?

- Републиканците вече имат мнозинство в Сената, вероятно ще получат такова и в Камарата на представителите. По-голямата част от съдиите във Върховния съд са назначени от републиканците. Това означава, че историческото разделение на властите до известна степен вече не съществува.

 

Очаквате ли по-нататъшна поляризация в САЩ, промени в демократичните институции или дори на политическия курс, които биха могли да сменят и посоката на развитие на страната?

- Мога само да повторя това, което беше казано по време на предизборната кампания на Тръмп. Той и хората му много ясно заявиха, че ще има радикална промяна на курса. Чухме това както от Тръмп, така и от неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс: те искат да променят отношенията с Европа. И двамата говорят за промяна в начина, по който функционира правителството на САЩ. Говорят за унищожаване на „дълбоката държава“, с което, доколкото разбирам, имат предвид регулаторните и правителствените агенции. Така че, според техните изказвания, ще става дума за правителство, което е радикално различно от досегашното. Все пак, в практиката може накрая да се окаже, че нещата няма да изглеждат точно така. 

 

Много наблюдатели вече говорят за глобална криза на демокрацията. Виждате ли паралели между събитията в САЩ и възможното развитие в Европа?

- Това, което се случва в САЩ, в един момент ще се случи и в Европа. В САЩ има политически промени, които могат да бъдат забелязани и в Европа. Ще се появят повече политически партии и движения, които споделят идеите, езика и тактиката на крайнодясното движение в САЩ, което е завладяло Републиканската партия и контролира Белия дом. Същото ще се случи и в Европа. Европейците трябва да бъдат подготвени за това и да мислят как могат да го спрат.

 

Какви стъпки биха могли да предприемат демокрациите по света, за да ограничат влиянието на авторитарните и крайнодесните движения?

- Сега ЕС трябва сериозно да се заема с въпроса за регулирането на социалните медии. И тук нямам предвид налагането на цензура, а това хората да получат контрол над своите данни, да имат достъп до алгоритмите и начина, по който работят социалните медии. Важно е начинът, по който хората получават информацията си, да остане съвместим с демокрацията.

 

Какви промени очаквате в политиката на Тръмп в сравнение с първия му мандат?

- Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ няма да продължат да подкрепят Украйна, както досега. Той посочи ясно, че не се вижда начело на широк демократичен съюз. Германия и Европа трябва да разговарят за защитата на Украйна. Особено със съзнанието, че едно катастрофално развитие в Украйна със сигурност няма да им струва по-малко. Няма да им излезе по-евтино, а ще е по-скъпо, ако войната завърши зле. Тогава те ще трябва да инвестират повече във въоръжаване, а НАТО ще бъде под по-голяма заплаха. Ще има голяма бежанска криза и това няма да улесни положението.

 

Как оценявате случващото се сега в Германия с правителството?

- Това е възможно най-лошият момент за правителствена криза в Германия. Въпреки това се надявам, че канцлерът Олаф Шолц ще използва следващите няколко седмици, за да вземе мъдри решения, с които да подготви Европа, НАТО и Украйна за всички възможни ситуации.

 

И преди сте се демонстрирали оптимизъм, въпреки мрачните перспективи. Какво Ви дава надежда?

- Имам големи надежди за Европа и за единството на Германия, Франция, Обединеното кралство, Полша и Италия. Силно се надявам, че европейците ще осъзнаят спешността и ще разберат, че сега трябва да сме единни и да защитаваме общите си ценности. Вярвам, че това е възможно и много се надявам на лидерството на Германия дори в тези трудни времена.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 87 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.