ЕЛЕН ЕНИ, ARD/DW

Ан Апълбаум (60) е американска историчка и писателка, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ - за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна.

-----

Отдавна се занимавате с изследвания на авторитарни движения. Какво е по-различното в сегашния възход на ултраконсервативните сили в САЩ от това, които сме виждали при други политически движения?

- Важно е да осъзнаем, че т.нар. крайнодясно движение вече е достигнало центъра на обществото. Повечето американци вече не получават новини и информация от вестниците, телевизията или журналистите. Те се информират от социалните мрежи, подкастове и реклами. А там се поставят различни искания от тези, които бяхме свикнали да чуваме от републиканците в миналото. Съвсем ясно е, че става дума за радикална промяна на институциите – например чрез масови уволнения на държавни служители.

 

В САЩ има разделение на властите - има парламент и съдилища. Възможно ли е един човек, т.е. Доналд Тръмп, а и неговото правителство наистина да стигнат толкова далеч, че да осъществят всичко, което описахте?

- Републиканците вече имат мнозинство в Сената, вероятно ще получат такова и в Камарата на представителите. По-голямата част от съдиите във Върховния съд са назначени от републиканците. Това означава, че историческото разделение на властите до известна степен вече не съществува.

 

Очаквате ли по-нататъшна поляризация в САЩ, промени в демократичните институции или дори на политическия курс, които биха могли да сменят и посоката на развитие на страната?

- Мога само да повторя това, което беше казано по време на предизборната кампания на Тръмп. Той и хората му много ясно заявиха, че ще има радикална промяна на курса. Чухме това както от Тръмп, така и от неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс: те искат да променят отношенията с Европа. И двамата говорят за промяна в начина, по който функционира правителството на САЩ. Говорят за унищожаване на „дълбоката държава“, с което, доколкото разбирам, имат предвид регулаторните и правителствените агенции. Така че, според техните изказвания, ще става дума за правителство, което е радикално различно от досегашното. Все пак, в практиката може накрая да се окаже, че нещата няма да изглеждат точно така. 

 

Много наблюдатели вече говорят за глобална криза на демокрацията. Виждате ли паралели между събитията в САЩ и възможното развитие в Европа?

- Това, което се случва в САЩ, в един момент ще се случи и в Европа. В САЩ има политически промени, които могат да бъдат забелязани и в Европа. Ще се появят повече политически партии и движения, които споделят идеите, езика и тактиката на крайнодясното движение в САЩ, което е завладяло Републиканската партия и контролира Белия дом. Същото ще се случи и в Европа. Европейците трябва да бъдат подготвени за това и да мислят как могат да го спрат.

 

Какви стъпки биха могли да предприемат демокрациите по света, за да ограничат влиянието на авторитарните и крайнодесните движения?

- Сега ЕС трябва сериозно да се заема с въпроса за регулирането на социалните медии. И тук нямам предвид налагането на цензура, а това хората да получат контрол над своите данни, да имат достъп до алгоритмите и начина, по който работят социалните медии. Важно е начинът, по който хората получават информацията си, да остане съвместим с демокрацията.

 

Какви промени очаквате в политиката на Тръмп в сравнение с първия му мандат?

- Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ няма да продължат да подкрепят Украйна, както досега. Той посочи ясно, че не се вижда начело на широк демократичен съюз. Германия и Европа трябва да разговарят за защитата на Украйна. Особено със съзнанието, че едно катастрофално развитие в Украйна със сигурност няма да им струва по-малко. Няма да им излезе по-евтино, а ще е по-скъпо, ако войната завърши зле. Тогава те ще трябва да инвестират повече във въоръжаване, а НАТО ще бъде под по-голяма заплаха. Ще има голяма бежанска криза и това няма да улесни положението.

 

Как оценявате случващото се сега в Германия с правителството?

- Това е възможно най-лошият момент за правителствена криза в Германия. Въпреки това се надявам, че канцлерът Олаф Шолц ще използва следващите няколко седмици, за да вземе мъдри решения, с които да подготви Европа, НАТО и Украйна за всички възможни ситуации.

 

И преди сте се демонстрирали оптимизъм, въпреки мрачните перспективи. Какво Ви дава надежда?

- Имам големи надежди за Европа и за единството на Германия, Франция, Обединеното кралство, Полша и Италия. Силно се надявам, че европейците ще осъзнаят спешността и ще разберат, че сега трябва да сме единни и да защитаваме общите си ценности. Вярвам, че това е възможно и много се надявам на лидерството на Германия дори в тези трудни времена.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Оскар Уайлд правилно е забелязал, че истинският живот на човека не е непременно този, който той живее.”

Ник Хорнби, английски писател и сценарист, роден на 17 април преди 68 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.