БИЛЯНА МИХАЙЛОВА, DW

Точно преди 100 години известният български политик и общественик професор Иван Шишманов изнася във Фрайбург, Германия, лекционен курс на тема "Светът на славяните". За този период от неговия живот доскоро са знаели малко дори най-ревностните му изследователи, но сега вече завесата се вдига - лекциите му са разчетени и издадени. Сега на тях е посветена двудневна конференция, която ще се проведе във Фрайбург с участието на авторитетни университетски преподаватели, литературоведи и писатели. Специално за ДВ за уникалния принос на професор Шишманов за българската история и за неговия германски период разказва професор доктор Румяна Конева, директорка на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена.

-------

Какво трябва да се помни и какво има тепърва да се открива за професор Иван Шишманов? Той е наистина олицетворение на това, което наричаме будител. Но защо се оказва така, че именно будителите някак биват измествани от паметта на българите?

- За Иван Шишманов трябва да се помни, че е един от блестящите представители на онази следосвобожденска интелигенция, която Симеон Радев нарече "строители на съвременна България", един от най-осъществените ни умове и в науката, и в политиката. Изумителен учен и общественик, контактуващ със свои колеги и съратници от останалите европейски държави, един световен човек.

Не ми се ще да обобщавам кой е изместен и кой не от паметта на българите. От нас зависи обаче да припомняме за будителите - да разказваме и да намираме повече съмишленици за поддържане на културната памет.

Иван Шишманов е учил и санскрит, и индийска литература. Написал дисертация по психология. Насърчавал е Иван Вазов и Елин Пелин, сложил началото на първото училище за слепи в България. Бил е посланик в Украйна, където днес нямаме посланик. Колко са хората като него?

- Точно така. Учил е много, образовал се е всестранно, всичко е постигал с желанието да бъде полезен на отечеството си. И с вечно отправен поглед в бъдещето. Знаел е не само санскрит, не само английски, френски, немски, руски, латински, но и есперанто. Основател е на Българския есперантски съюз.

В Украйна той заминава през 1918 година и става първият ни пълномощен министър. Неговото делегиране е закономерно - той е политик (министър на народното просвещение 1903-1907), участва по време на войните в Културното отделение на Щаба на действащата армия, като приятел на Иван Вазов всяка вечер по време на обичайните им разходки е беседвал с народния поет по актуални политически въпроси. Бил е, така да се каже, своеобразна "национална опора".

Освен първото училище за слепи, Иван Шишманов основава Читалищния съюз, Народния театър, превръща Висшето училище в университет, който назовава "Свети Климент Охридски", създава Народния музей и още плеяда значими и важни за нас, българите, културно-обществени прояви. Неуморим дух, неописуема енергия.

Като прибавим и факта, че Иван Шишманов е зет на Михайло Драгоманов - бащата на съвременната украинистика, съпруг на дъщеря му Лидия, роднина и на Леся Украинка, може да се предполага, че едва ли е имало по-подготвена ментално и духовно, а и "научно-политически" фигура от него за сложната тогавашна дипломатическа задача.

Европейските му послания - на какво се базират и как кореспондират със съвременна Европа?

- Европейските послания на Иван Шишманов са повече от актуални и днес. Във Фрайбург още през ноември 1922 година той прочита във "Фосише цайтунг" статията на Рихард Куденхове-Калерги "Паневропа - едно предложение". И само след четири години е на първия паневропейски конгрес във Виена - през октомври 1926 година.

Не само това. Бил е в ръководството на конгреса, изнася знаменита реч на пленарното заседание, ръководи секции за малцинствата, предлага да се създаде общоевропейски университет в Женева, много упорито отстоява идеята за равенство между народите - да няма "майстори" и "калфи" и Европа да е траен съюз не само на интересите, но и на сърцата и духа.

Може ли да се окаже, че в Германия държат на професор Иван Шишманов повече, отколкото в България - щом предстои провеждането на голяма конференция, посветена на неговото дело?

- В никакъв случай не бих твърдяла, че в Германия държат на Шишманов повече, отколкото в България. Той е един от най-изследваните наши учени и общественици - и от филолози, историци, етнолози, психолози, учени, разкриващи нашите връзки със света.

За неговия живот и за тригодишния му престой във Фрайбург (1921-1923) до 2009 година обаче не се знаеше. Оказа се, че професор Шишманов е чел лекции за славяните и за славянския свят, за които е бил поканен от германските си колеги - предишни негови състуденти и асистенти от времето, когато е учил в Йена и Лайпциг. Те се срещат отново в южногерманския град, където Шишманов е приет като равен. Не знаехме за богатия му живот във Фрайбург - именно това реконструирахме и го оповестихме в множество научни изследвания.

Професор д-р Елизабет Шоре, дългогодишна ръководителка на Славянския семинар във Фрайбург, дешифрира лекциите на професор Шишманов - писани на ръка на немски, с нанасяни поправки, съкращения, цитати на различни езици, и с този героичен, дори Сизифовски труд направи възможно тези лекции да станат достояние на интересуващите се от славянството, от културния трансфер, от европейските ни общи идеи и т.н. читатели - специалисти, учени, студенти, защо не и политици.

Днес държим в ръцете си лекциите "Славянският свят", издадени от издателство  Brill | Fink, с научен коментар от професор доктор Елизабет Шоре и колеги от Фрайбургския университет. Изданието е изцяло финансирано от университета във Фрайбург. Лекциите са преведени на български от изтъкнатия преводач Любомир Илиев и предстои да бъдат издадени в България

По този повод от 21 до 23 септември се организира и Втората конференция в Университета "Алберт Лудвиг", посветена на големия български учен, определен и от германците като "гражданин на света". Така век по-късно професор Иван Шишманов отново се завръща във Фрайбург.