Групите като Deep Purple все още правят турнета и издават албуми само за да напомнят на публиката, че още съществуват, каза барабанистът Иън Пейс, цитиран от blabbermouth.net. Феновете вече не купуват новата музика на рок ветераните, както някога.  

"Вече не е като някога и хората не се увличат по албумите ни както преди", съжалява музикантът. 

Според китариста Роджър Глоувър издаването на албуми е отмираща форма на изкуство. От тях не се печели вече, само се губят време и усилия. 

"Някой от групата предложи да пускаме само сингли - по един на два месеца, и да правим турнета. Това може да има финансов смисъл, но никак не ме въодушевява. Вероятно е старомодно, но не ми пука - ние сме група, която издава албуми и аз се гордея с това", каза Глоувър. "Все пак имахме велики времена."

Пейс добави:

"Всички знаят, че звукозаписната индустрия не е това, което беше преди 20 години, и определено не е това, което беше преди 40 години. Навремето с малко късмет се правеше хит и той се продаваше чрез турнета. Сега е точно обратното - можеш да спечелиш само от концерт, но не и от продажба на албум."

Последният студиен албум на Deep Purple - "InFinite", излезе на 7 април и музикантите поеха на турне, за да го представят. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.