ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА, фейсбук`

 По повод  диваклъците пред Народния театър, държа да кажа няколко неща.

1. Категорично и последователно се противопоставям на всякакво насилие, независимо от кого идва и независимо каква е каузата. Както и на всякакъв вид цензура. 

Категорично и последователно се противопоставям на мазане на произведения на изкуството с кетчуп, на блокиране на магистрали, вкл. на линейки, на палене на коли и чупене на витрини, както неведнъж сме виждали във Франция и Гърция, например.

Или на мятане на домати и яйца по политиците, както се случва и у нас, да не говорим за камъни и дръвье и пр. диваклъци.

Така че снощните ексцесии имат категорично неодобрение от моя страна.

2. Противопоставям се обаче и на вербалното насилие - обиди, клевети и пр. Те също са престъпление.

Българските интелектуалци - затова са интелектуалци, вместо да се държат презрително, обидно, предизвикателно, високомерно и да конфронтират и без това конфронтираното до голяма степен общество, трябваше да започнат цивилизован диалог.

Трябваше да започнат дискусия и да изложат аргументи ЗА и ПРОТИВ провокацията на Малкович с една исторически невярна и доста посредствена пиеса на Б. Шоу. 

 В която между другото се твърди, че българите са предвождани от руски офицери в Сръбско-българската война.

Когато всъщност Русия изтегля своите офицери и това е войната на капитаните срещу редовна сръбска армия, нахлула в България, надявайки се да я окупира, докато българската войска е на турската граница и очаква нападение от Турция.

Впрочем, тогава не друг, а Англия помага на България, уговаряйки Турция да не ни напада.

Останалото е смайваща демонстрация на героизъм и патриотизъм, описана от Артур фон Хун. 

 Ако не ги знаят тези неща нашите интелектуалци, редно е да ги знаят. Изисква го елементарната обща култура.

Трябваше също да напомнят кой е Шоу и какви са възгледите му, за да не ни го пробутват като пацифист.

Ако не знаят, да са чели, да знаят.

3. Трето, но не по важност. За пореден път българската полиция не си свърши работата и не спази ЗАКОНА.

 Тя трябваше да арестува провокаторите и насилниците вчера и да прекрати протеста в момента, в който е започнала агресията.

А ето за това какви са възгледите на Б. Шоу:

В продължение на десетилетия Шоу е твърд привърженик на геноцида, отказвайки да смекчи възгледите си, дори след като пълният ужас на нацистките лагери на смъртта е изваден наявe.

В откъс от наскоро публикуваната си книга "Защо жените имат по-добър секс при социализма" Кристен Годси свободно цитира произведенията на драматурга и фабиански социалист Джордж Бърнард Шоу, за да подкрепи аргумента си, че капитализмът е сексистки по своята същност. 

Свободният пазар принуждава жените да разчитат на мъжете, пише Шоу, превръщайки секса във виртуален подкуп за финансова сигурност. Въз основа на анализа на Шоу, Годси заключава, че капитализмът прави роби от жени, които при социализма уж биха били щастливи и свободни.

(Годси скандално хвали тоталитарната държава и "свободата" на жените в нея, въпреки че е известно, че точно тогава жените бяха третирани ужасно, че след работа и партийни събрания висяха с часове по опашки, че разни партийни величия ги чукаха по бюрата си и т.н. - бел. моя). 

Почитане на злото

Най-малкото, цитирането на Шоу е странен избор, ако някой се застъпва за по-голяма свобода и независимост. 

Апологет на най-бруталните и потиснически диктатори в света, Шоу изпитва презрение към свободата, пишейки:

"Мусолини, Кемал, Пилсудски, Хитлер и останалите могат да разчитат на мен да ги съдя по способността им да доставят стоките, а не по ... удобни представи за свобода."

За Шоу "стоките" могат да бъдат доставени само ако хората са обвързани във всеобщо робство на държавата. Това поробване беше необходимо за благоденствието на хората; По-голямата част от населението са зверове, които, когато са оставени сами на себе си, не могат да се грижат за себе си и затова изискват от държавата да "реорганизира" живота им вместо тях.

В очите на Шоу върхът на цивилизацията е достигнат от Съветския съюз

По време на своето "поклонение" през 1931 г. в страната на чудесата на Сталин, Шоу получава бегъл поглед към това, което той нарича "земя на надеждата". Той отрече режимът да е вкарвал в затвора значителен брой политически дисиденти, описвайки ГУЛАГ като популярни дестинации за почивка. "От това, което разбрах, те могат да останат там толкова дълго, колкото искат", каза той.

Шоу също се застъпва за широкообхватна евгенична програма.

Това не означава, че той умишлено е бил невежа за зверствата на Сталин.

По-скоро той ги защитаваше.

Сляпо приемайки комунистическата пропаганда, Шоу твърди, че диктаторът е бил принуден да организира масови екзекуции, за да предпази страната от "експлоататори и спекуланти". 

Масовите убийства също са били необходими, за да се поддържа компетентна работна сила. 

Както пише Шоу през 1933 г., "нещастният комисар" трябва да застреля собствените си работници, "за да може по-впечатляващо да попита останалите служители дали все още са разбрали факта, че заповедите трябва да бъдат изпълнени".

Но убиването на непокорните и неефективните е само първата стъпка в изграждането на по-добро общество. 

Шоу също се застъпва за широкообхватна евгенична програма. "Ако желаем определен тип цивилизация и култура", пише той, "трябва да унищожим хората, които не се вписват в нея."

Това включва цяла гама от "дефектни хора". (Това, което Хитлер прави с избиването на психично болните, а се кани да приложи геноцид и към гръдоболните. - б. моя).

В кинохроника от 1931 г. Щоу развълнувано повтаря нацистките настроения, заявявайки:

"Ако не можете да оправдаете съществуването си... е ясно, че не можем да използваме организациите на обществото с цел да ви поддържаме живи, защото вашият живот не ни е от полза и не може да бъде от голяма полза."

Но убийствените му импулси не спират дотук. Значителен брой хора, твърди Шоу през 1948 г., никога няма да следват линията и следователно не са от полза за останалата част от обществото:

"Не ги наказвайте. Убивайте, убивайте, убивайте, убивайте, убивайте ги."

Социализъм на всяка цена

Въпреки че много интелектуалци от началото на 20-ти век са влюбени в евгениката, може би никой не е толкова отдаден на масовото клане на милиони, колкото Джордж Бърнард Шоу. 

В продължение на десетилетия Шоу е твърд привърженик на геноцида, отказвайки да смекчи възгледите си, дори след като пълният ужас на нацистките лагери на смъртта е изваден наяве. И все пак, днес има много левичари, които продължават да гледат на Шоу за политическа мъдрост.

Социалистите не само са готови да игнорират фанатиците и авторитаристите сред тях, но са стигнали дотам, че да ги прегърнат.

Подобно на Кристен Годси, О'Тул хвали Шоу за полемиката му срещу неравенството между половете и "тиранията" на семейния живот.

Не се споменава привързаността на Шоу към евгениката. Други автори се застъпват в защита на Шоу, признавайки, че понякога е казвал неприятни неща, но в крайна сметка отхвърлят по-крайните му изявления като обикновена "сатира". 

Въпреки това, като се има предвид, че склонността на Шоу да насърчава тоталитаризма продължава десетилетия, е трудно да се повярва, че има нещо "сатирично" в него. 

Неговата кръвожадна политическа философия изглежда е твърде истинска.

Шоу също е твърд критик на капитализма и "викторианските" социални ценности. Неговите пламенни изобличения на богатството, неравенството и традиционния сексуален морал резонират добре със съвременните прогресивни хора. 

За тях придържането на индивида към социалистическата ортодоксалност е достатъчно, за да го освободи от почти всяко престъпление.

От относително тихия и "уважаван" антисемитизъм на Илхан Омар до бруталния и убийствен радикализъм на Че Гевара, социалистите не само са готови да игнорират фанатиците и авторитаристите сред тях, но и стигнаха дотам, че да ги прегърнат. 

И малцина са били по-обожавани от този ексцентричен драматург и непримирим сталинист Джордж Бърнард Шоу.