ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

 

Джордж Бърнард Шоу

Драматург /1856 г. – 1950 г./

Произход: Ирландия, средна класа

Образование: на 15 г. напуска училище и се самообразова

Интереси: социализъм, вегетарианство, пацифизъм, театър, музикална и литературна критика

Най-известни творби: „Професията на мисис Уорънс“, „Света Жана“, „Пигмалион“

Постижения: кръстник на Театъра на абсурда, майстор на парадокса

Признание: Нобел за литература – 1925, „Оскар“ за филма „Пигмалион“ по едноименната му пиеса - 1938

-------

„Умен глупак” е най-краткото описание за Джордж Бърнард Шоу. Трудно е да се схване сложният му характер, при който брилянтното му слово тръби антихуманни идеи. Или как измисленото щастие на соцбъдещето го ослепява за реалното нещастие в соцнастоящето. Как идеята за равни права на жените и социален напредък се съчетава с подкрепа за евгениката. Само един приятел твърди, че разбира Шоу напълно, макар да не е съгласен с нито една от неговите идеи. Но все пак Шоу е първият човек и с Нобел за литература, и с „Оскар” за кино, „кръстник” е на театъра на абсурда и всепризнат майстор на парадокса.

Джордж Бърнард Шоу е роден през 1856 в Дъблин. Баща му, Джордж, рано се отдава на алкохола, но се жени за добрата зестра на 22-годишната Лусинда. Тя ражда три деца, но презира мъжа си, а на него не му пука.

Шоу описва този живот като „беден, но безгрижен”. Грижа му е само, че, покрай певческия си талант, майка му се сближава с Джордж Лий, диригент и учител. Той цял живот се съмнява чии син е и мрази името Джордж, макар че наследява чувството за хумор от пияницата Джордж, а от музиканта Джордж прихваща знания за музиката и връзки с артистичния свят.

Бърнард Шоу мрази училището, на 15 г. го зарязва и работи във фирма за недвижими имоти. Събира наеми и вижда онази мизерия, в сравнение с която бедността е лукс. Оттук, казват, идва афинитетът му към социални въпроси.

На 20 г. отива в Лондон, живее при майка си, а Лий му намира временни работи. Дава уроци по пиано, образова се в Британския музей и започва да пише романи, но те са отхвърлени. Има и още промени. За да скрие белег от едра шарка, пуска си брада. Става вегетарианец и участва във „Фабианското общество“ – социалистически дискусионен клуб на хора, които смятат, че социализмът може да се постигне по еволюционен път.

Шоу е запознат с марксизма и държи разпалени социалистически речи в Хайд парк. Пише манифест на Фабианското общество, а също музикална и театрална критика. И тъй като с романите не става, минава към драмата.

През 1894 г. е първият успех с комедията „Оръжията и човекът”. Критиката я намира „прекалено дълга, отвратително героична и патриотична и безсърдечно интелектуална”. Но публиката я харесва. Вдъхновен от Ибсен и готов за скандали, Шоу пише „Професията на Мисис Уорънс”. Героинята е бивша проститутка и съдържателка на публичен дом. Дъщеря ѝ се кара с гаджето си заради експлоататорското му семейство, но чак после научава за начина, по който майка ѝ си вади парите.

Заради провокативната тема, пиесата, както и още две от „неприятните“ пиеси на Шоу не получава лиценз. Но той пише и четири „приятни” в опит да пробие, а после пиесите му не слизат от сцената до смъртта му през 1950. През 1925 г., след появата на „Света Жана”, той получава Нобел за литература, с мотива: „Творчеството му е белязано от идеализъм и човечност, а стимулиращата му сатира прелива от странна поетична красота”. През 1938 г. пък „Пигмалион”, филмовата версия на най-известната пиеса на Шоу, взима „Оскар” за най-добър сценарий.

За 60 години творческа дейност, той сътворява 63 пиеси, отделно политически текстове, дневници и 250 000 писма. Бърнард Шоу описва обаче не е един, а два свята - жените и политиката. Застъпва се за еманципация, близък е с феминистки, често исканията им са лозунги в пиесите му. Героините му са силни и свободомислещи, дават на актрисите възможност да играят алтернативни на традиционните роли, налагат модели на социална промяна. А с доста от тези актриси и феминистки, Шоу има интимни връзки.

Той е привлекателен мъж, лондонски вестник го описва: „Висок, слаб, леден, с бяло лице и твърд, ясен, безплътен глас”. Не Шоу преследва жените, те него. А той се оставя да бъде съблазнен от добро сърце. Трезвеник и вегетарианец, девствеността е другата му мания. Пази своята до 29, но ученичка на майка му го кани на кафе и следва: „Неспособен бях да проявя бруталност и да я отхвърля”. На 42 се жени за феминистката Шарлоте Пейн-Таунсенд, с предбрачен договор за пълен отказ от секс. Бракът остава неконсумиран, а те са щастливи заедно 45 години, въпреки че Шоу има други връзки.

Политическите възгледи на Шоу също са препъни-камък за разбирането му. В разгара на Първата Световна война той излиза с пацифистка статия - британците да не се бият с германците, сякаш вече е възможно. Словото му е страстно и силно, но здравомислещите британци решават, че се е чалнал и авторитетът му рязко спада.

След войната Шоу вижда, че еволюционният подход не носи социализъм в Англия и се захласва по социалистическите диктатори - говори със симпатия за Мусолини и Сталин. 77-годишен и световно известен, през 1931 отива на рекламно пътуване в СССР, среща се със Сталин и възхвалява съветския комунизъм. А когато на Запад излиза писмо от руски писатели с молба за морална подкрепа, нарича ги лигльовци, които не виждат светлите хоризонти, към които ги водят умните и добродетелни съветски ръководители.

Накрая стига до мили думи за Хитлер: „Изключително интелигентен и способен мъж”, и до възхвала за нацистите, че „се справят“ с непълноценните хора.

През 1950 Джордж Бърнард Шоу, красив и здрав мъж на 94, умира от бъбречна недостатъчност след нелеп инцидент – пада от стълба, докато подрязва плодно дръвче. Иронията никога не свършва.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.