ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА, "Свободна Европа"

Когато не е в роля, той говори бавно, с големи паузи между всяка дума. Гласът му е нисък, често е по-скоро шепот, а интервютата с него оставят усещане за меланхолия. Всъщност Джон Малкович смята себе си за един от най-големите късметлии на света, а отношението му към живота е точно обратното на начина, по който звучи.

В последните дни името на американския актьор, продуцент и режисьор от хърватски произход е споменавано често в българските медии. Причината - той е в разговори с Народния театър, а целта е - Малкович да постави представление в София през 2024 г. Новината съобщи в четвъртък ръководителят на трупата Мариус Донкин.

Малкович твърди за себе си, че е жизнерадостен човек. „Никога не съм бил негативен. Аз съм доста позитивен човек“, казва той в интервю за "Гардиън".

Такъв е въпреки всички несгоди в живота си или може би точно заради тях. В рамките на 5 години губи две от сестрите си, по-големия си брат и майка си. Междувременно всичките му спестявания са откраднати. Парите му са източени в схемата от после осъдения доживотно известен измамник Бърни Мадоф.

„Загубихме много. Но не се ядосвах дълго. Просто трябваше да направим няколко промени в начина, по който живеехме. В следващите години трябваше да поема повече работа, която плащаше добре и да работя постоянно. И спряхме да инвестираме пари във филми, които не носят приходи“, казва Малкович.

Изпитвал е гняв първите 2-3 дни, след като научава, че са му откраднати милиони. „След това си казах: Ти си късметлия, че си жив и си късметлия, че имаш работа“.

Джон Малкович казва, че никога не е мечтал да стане актьор. В училище всъщност искал да играе професионално бейзбол, обаче си харесвал момиче, което било в часовете по драма и така попаднал на първата си сцена. В колежа учи "Биология" и "Социология", след което се записва да учи "Театър" в два университета в щата Илинойс. Но прекъсва и двата пъти.

Отдава се на сцената чак когато се мести в Чикаго и през 1976 г. Основава чикагския театър "Степенулф". До ден днешен трупата съществува като негова благотворителна организация, а театралното изкуство остава по-голямата му любов от филмовото.

Оттук нататък Малкович изгрява бързо. До 1985 г. е получил два пъти „Оби“ за ролите си в пиеси, прави дебюта си на „Бродуей“ с Дъстин Хофман и печели награда „Еми“ за участието си в телевизионната адаптация на „Death of a Salesman“.

Дебютира в киното с филма "Място в сърцето" през 1984 г., за който е номиниран за "Оскар" - за най-добра мъжка второстепенна роля. Получава номинация за "Оскар" и през 1994 г. за ролята си във филма "Под прицел", отново в същата категория.

До момента Малкович е участвал в над 90 филма, сред които има всякакви – мейнстрийм или пък крайно алтернативни, холивудски и европейски, много известни и много неизвестни, легендарно добри и лоши. Играе различни роли, но е особено добър като елегантният съблазнител и непредвидимият мастърмайнд.

Най-известният му филм безспорно е "Да бъдеш Джон Малкович", в който играе различна версия на себе си. Номиниран е също за "Сателит", БАФТА, две награди "Сатурн" и три награди "Златен глобус". Други филми с негово участие са "Място в сърцето", "Империята на Слънцето", "Опасни връзки", "Желязната маска", "Развратникът".

През последните години поема роли в няколко сериали на международните телевизионни гиганти HBO, BBC и Netflix, сред които се откроява драмата на Паоло Сорентино "Новият Папа“.

Малкович от малък има собствен стил на обличане, на който държи безкрайно. Чрез дрехите си изразява бохемската си натура, която е на преден план и в друго негово странично занимание – фотографията. През 2002 г. Малкович основава собствена модна къща, която година по-късно пуска мъжката колекция „Uncle Kimono”, на която самият той е дизайнер. Втората му линия “Technobohemian” излиза през 2010 г.

Джон Малкович е актьор вече 46 години, но няма никакво намерение да спира да работи. Пред "Гардиън" казва, че вече дори не го прави за парите, а защото обича това, което прави. И повтаря отново, че е късметлия да има работа и да е жив.

„Така гледам на живота. Имах много късмет. Аз съм по-голям късметлия от всеки друг, когото познавам. По-голям късметлия от всички други деца в моето семейство, които до един бяха по-интересни, по-талантливи и по-умни от мен. Така че когато се случат неща, които са тъжни и трудни, аз не изпитвам нужда да се оплаквам от тях“, казва актьорът.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 69 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора

Табутата в българската класическа литература за деца

 

Психоаналитични ракурси