„А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение." 

„Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една диплома във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.”

„Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи." - из "Аутопсия на една любов"

„Love, Love, Love! Въпреки живота – всичко е любов!”

„Всички болести са от нерви. Само триперът е от любов." 

„Нещата са временни! Всъщност всичко е временно, затова всеки опит да се запечатa един красив миг, едно талантливо изпълнение, един впечатляващ образ... е единственото нещо, заради което животът си заслужава." 

„Времето изобилно тече и изтича. Изобилие от нещастливи мисли. Очите ми, втренчени в тъмното, се мъчат да видят зад него, а душата ми е свита като бито куче.”

„Жените имат нужда от три неща - опорна точка, сигурност и любов."

„Кой политик е изкарвал сълзи в очите на човечеството, освен сълзите на гняв и ужас?”

„У жената ценя кокетството, тя трябва да е стопроцентова жена и затова трябва да е на първо място кокетна, това е много симпатично качество. У един мъж ценя доблестта."

„Цял живот съм искал да напиша книга за музиката, секса и любовта. 

„Не завиждам никому, за нищо. Ех, да, на хората с много свободно време."

„Човек не може да се адаптира в собствената си страна, по-добре да приеме действителността на друга."

„Плаши ме огромният въпрос за смъртта. Това, което не разбирам, това ме плаши.“

„Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че много по-важно е да се концентрира човек само в писането, само в своето изкуство и че това, което го съпровожда понякога даже и пречи, което, разбира се, не значи, че не трябва да се правят премиери – те просто са задължителни.

„Искам да съм Пикасо в това, което правя. Не искам да бъда на средно ниво в нищо."

„Не, не искам да притежавам повече таланти. Достатъчно са ми тези, дето ги имам. Талантът не е непременно нещо позитивно.”

„Ох, най-голямото щастие... поне един месец самота на някакъв остров, където да не виждаш никого, да не чуваш никого, да се затворя с машината."

ВИКТОР ПАСКОВ - български писател, музикант, музиковед и кинодраматург, роден на 10 септември 1949 г. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.След дипломирането си работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. През 1980 г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987 г. След  промените през 1989 г. работи в България и Франция. Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г. Първата му книга е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“. Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005). Умира от рак на белите дробеве на 16 април 2009 г. в Берн.